Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 107
Перейти на страницу:

Джейк предпочиташе да е сам, въпреки че така се излагаше на жегата. След преживяното снощи не бе сигурен дали върви по високото, защото не иска да е с останалите, или защото му позволява да вижда повече от тях. Но това беше нещо познато и привично за него, което бе някакво утешение, а и достатъчно добра причина да го прави, като се има предвид настроението му днес.

Няколко часа по-късно Джейк усети, че не е единственият, който предпочита високите места. Огледа се и на далечния ръб на каньона, видя трима мъже… трима апачи… на коне. Те наблюдаваха групичката долу… и несъмнено и него.

Цялата тази земя някога бе принадлежала на апачите.

Те предпочитаха планините, но познаваха и пустинята и знаеха как да оцеляват в нея. По тези неприветливи места първо се появиха преселници от Мексико, а после и от северните щати и отнеха земята от апачите, най-вече защото в тази забравена от Бога земя имаше достатъчно злато.

Накрая се намесиха и големците от Вашингтон. И, разбира се, получиха своето. В крайна сметка те имаха пари, оръжие, амуниции и предостатъчно време и търпение, стига други да се бият и да умират заради тях. След войната с Мексико, Съединените щати превзеха тези земи и завършиха сделката с тежък подкуп, наречен покупката Гадсден. След това се съсредоточиха върху мръсната работа — да довършат апачите.

Сега повечето апачи бяха или мъртви, или живееха в резервати. Освен неколцина непокорни като тези, твърде гневни, за да се предадат и твърде хитри, за да бъдат заловени… все още търсени живи или мъртви.

Правителството на САЩ твърдеше, че победите му са „знак от съдбата“, че Бог обича Щатите толкова много, че иска хората да продължат да убиват мексиканци и индианци, докато не забогатеят повече от всички.

Джейк се запита кой пръв ги бе захранил с подобни глупости. Не че повечето хора имаха нужда от убеждаване… само от оправдания, защото чуваха единствено думата „богат“.

Никой не притежава земята, помисли си Джейк, така както никой не притежава правата върху нечия душа… Ала това бе просто неговото мнение. И срещу всеки, съгласен с него, можеха да излязат поне стотина, готови да го обесят заради мнението му. Целите проклети Щати почти се бяха самозатрили заради правото да притежават нечий друг живот.

А сега демоните се опитваха да превземат това парченце ад. Всъщност, това не бе по-безсмислено от всичко останало. Може би дори никак.

В живота няма разнообразие — проклетите неща не следват едно след друго… една и съща проклетия се повтаря до безкрай.

Джейк изтри с ръкав капчиците пот от челото си и отново погледна апачите.

Точно сега като че ли се чувстваше по-близък с тях, отколкото със собствените си хора. Но това не значеше, че апачите няма да го убият — както и всички останали — ако им се удаде възможност да го направят. А и сигурно щеше да боли много повече и да е много по-дълго отколкото да умре от куршум или на бесило.

Най-накрая Джейк видя пред себе си края на каньона. Отпи от манерката, завъртя рамене, за да се поотърси от напрежението и огледа земите след каньона. После обърна коня, все едно е забелязал къде може да слезе, и отиде да каже новините на останалите.

Долу Нат се обърна към Долархайд:

— Намерих ги.

Земята в каньона бе толкова твърда и скалиста, че донякъде вървяха на сляпо, следвайки общата посока на движение на демона.

Долархайд слезе от коня и клекна до Нат да види отпечатъка върху пясъка.

— Следите се сближават. Забавило се е и е тръгнало към онзи каньон.

Нат посочи оттатък осеяната с камъни равнина пред тях, към пролука в стената на платото, което се виждаше в далечината. Тази равнина беше всъщност дъното на по-голям каньон… един от десетките, по-вероятно стотиците, изсечени в този висок терен във формата на оплетен и безсмислен лабиринт. Малкият каньон, който ги очакваше, както и стотиците други, се сливаха с по-големи като фунии и чакаха в тях да навлязат невнимателни пътешественици, които никога нямаше да излязат живи оттам.

— Добра работа! — По лицето на Долархайд се изписа облекчение. — Мислех, че сме го загубили.

Нат се изправи. По навик огледа височините наоколо. Забеляза Джейк, който слизаше от ръба на каньона… и тримата воини, спрели конете си от другата страна. Нат промълви само една дума.

— Апачи.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)