Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Тайничко се надявах, че някоя маргарита можеше магически да се появи в ръката ми, но това означаваше, че щеше да се наложи да оставя дистанционното, а Бог знаеше, че това нямаше да се случи.

Беше порочен кръг.

Но Джема рядко пиеше. Може би чаша вино на вечеря. А аз пиех само при специални случаи. Като петъци и съботи например. Куки от друга страна…

— Юхууууууу! — Куки вдигна триумфиращо ръце. Никаква идея защо. — Не тъм се табавлявала толтова много от… от… — Изглежда не можеше да намери смислени думи, но бързо се окопити и посочи към вратата. — Откакто Рейет Фарлоу влезе през тази врата! — Обърна се отново към мен, а изражението й бе пълно с изумление. — И, боже мой, това момче знаеше как да върви.

Куки стоеше от другата страна на барплота, опитвайки се да пече брауните в новата ми електрическа тенджера под налягане. Макар апартаментът да миришеше наистина хубаво, нямах големи надежди за шоколадов десерт в скоро време. Тенджерата изпиука и тя се обърна да я провери, точно преди да изчезне. Това беше странно. В един момент беше там, а в следващия я нямаше. А изчезването й скоро бе последвано от силно тупване, звукът отекна от пода на кухнята. Помислих дали да не се втурна да я спасявам, но в този момент нямах доверие на краката си. Джема беше провесена пред облегалката на дивана ми — който можеше да се, а можеше и да не се казва Мелвин, — а леля Лилиан, която се кълнеше, че това бяха най-добрите маргарити, които бе опитвала след конкурса по красота, в който бе участвала в Хуарес, беше по лице на пода ми. Никаква идея защо.

— Изпускаш, господин Уонг. Не знам какво сложи Куки в тези, но са невероятни. — Козирувах на кутиите, които го обграждаха, пресуших последната глътка маргарита — или Кукирита, както наскоро бяха прекръстени — и реших да се захвана с писането на писмо, за което настояваше Джема като форма на терапия. Обикновено терапевтите се придържаха към водене на дневници, така че писането на писма бе интересна промяна.

Реших да напиша писмо до Дядо Коледа. Коледа бе минала и заминала, но аз я пропуснах, тъй като не говорех с друг, освен с търговците от канала „Купи от вкъщи“, а те изглежда не искаха да прекарат Коледа с мен.

Имах коледна вечеря с Куки и Амбър, разбира се, а Джема и чичо Боб бяха дошли да донесат подаръци и специална, лепкава депресия, но не помнех много повече от това. Макар че имаше невероятен шоколадов чийзкейк някъде там. Останалото беше неясно.

Извадих лист и химикал и нахвърлих мислите си.