За честта на крадеца [bg]

— Не знаеш дали ще се стигне дотам — упорстваше Деган. — Може би всичко е заради Десетте пътя. Нали самият ти каза, че на Исидор му е провървяло невероятно… и никой не може да обедини повторно сродниците? Остави ги да изпързалят Нико. Остави него да се въвлече във война. Остави него да умре. Бездруго не понасяш този мръсник. Измъкни се от това още сега.

Вдигнах глава и с нощното си зрение видях добре лицето на приятеля си. Отстъпих назад.

— Уплашен си. — Не беше за вярване. — Ангелите да са ми на помощ. Ти си уплашен!

Той се смръщи.

— Не съм уплашен, а разтревожен.

— За какво?

— В какво ще те въвлече това. И тебе, и мен.

— В какво щяло да ме въвлече… — Идеше ми да прихна, само дето не беше смешно. — Ако не си забелязал, от два дена всичко около мен вече върви от зле към по-зле. Точно сега не са ми нужни тревогите ти, а помощта ти.

Главата му се стрелна към лицето ми и аз се дръпнах така рязко, че малко оставаше да пльосна по гръб.

— Не мога да ти помогна в това! — изрева той. — Не разбираш ли? Не мога! Не и докато…

— Докато какво? — подканих го троснато.

Деган ме изгледа свирепо и се извърна. Пое си дъх с такава сила, че раменете му се надигнаха.

— Зарежи това. Моля те.

Чак тогава прозрях и наистина се ядосах.

— А, всичко е заради Ордена на деганите, нали? Няма да ми кажеш нищо, ако не положа скапана ви Клетва! — Пресегнах се и сграбчих ръката му, за да го завъртя към мен. Той не се възпротиви. — Добре де. Ще се закълна. Щом толкова искаш, ще го направя.

Деган изтръгна ръката си от пръстите ми и се сопна:

— Не това искам от тебе! Но дори да го исках, не опира само до Клетвата, а и до други неща. Има и други причини, не само това, че съм деган.

— Например приятелството ли? — Думите ми изплющяха като камшик. — Например проливането на кръв един за друг толкова пъти, че спрях да ги броя? Досега не сме имали нужда от Клетвата!

Той трепна, но аз не бях свършил.

— Що за дивотии са вашите с тези клетви?! Тайни, обети за мълчание, обещания… Ами че и вие сте пестници като другите! И вие носите мечове и ножове и трепете враговете на други хора! Ако някой трябва да иска обет за мълчание, това съм аз! Защото от двама ни аз съм нос. Какво толкова важно е свързано с Железния, че не можеш…

Изведнъж млъкнах и впих поглед в Деган. В Бронзовия Деган. Ами да… Прекалено бях свикнал да пропускам тази част от пълното му име.

— Не е само прякор, нали? — попитах тихо. — Не е само Железния. Той е Железния Деган.

Той не ми отговори, но изражението му правеше всякакви думи излишни. За онези, които имахме насреща си, работеше друг деган. И щом Бронзовия не искаше да говори за това, можех да се досетя, че жената и Железния вече са положили Клетвата.

Значи ако исках Бронзовия да ми помага срещу тях, трябваше да направя същото. Имаше само една спънка — внезапно ми се отщя да полагам тази Клетва.