За честта на крадеца [bg]

— Тръгваме си.

Не успях да кажа нищо, а той вече се отдалечаваше. Надигнах се припряно и го последвах.

Докато излизахме от квартала Рафа На’Ир, Деган мълчеше. Понякога подтичвах, за да наваксам дългите му крачки. Накрая спрях на малък площад и опрях ръка на фонтана по средата му. Задъхвах се.

— Достатъчно — настоях. — И това място е добро.

Деган се озърташе, сякаш нямаше представа къде ме е довел. Може и да беше точно така. Дойде, гребна с шепа вода от фонтана, отпи и изплю глътката на паветата. После попита:

— Къде чу това име?

Поколебах се за миг, чудех се дали да не настоявам той да се разприказва пръв. Но тежкият поглед в очите му ме разубеди.

— Той беше при Мардата.

— Мардата, който се подчинява на Нико ли?

— Познаваш ли друг? — заядох се аз. — Те бяха в Десетте пътя.

— И какво правеха?

Разказах му за подслушания разговор, за явния сговор между Мардата и Железния и за кратката среща на покрива.

— Той и жената подклаждат раздорите в Десетте пътя — казах накрая. — И то от доста време. Май се мъчат да обединят местните банди по някакви свои подбуди.

— Какви? — озъби се Деган.

— Де да знам. За да станат господари на квартала? Засега никой няма надмощие там. Но щом имат такава сила зад себе си, защо си губят времето с Десетте пътя? Има по-свестни квартали, които са по-лесна плячка.

— Да, защо? — изсумтя Деган. Плъзна ръка по изваяната каменна глава на един паун и топна палеца си в струята, която течеше от нея. — Защо кварталът е ценен за тях? Има ли нещо в Десетте пътя, заради което им е нужно да наложат властта си там?

— Освен очарованието на квартала ли? — Ухилих се.

Задавах си същия въпрос — за какво им е да са господари на адска дупка като Десетте пътя, особено като знаех колко е трудно да постигнат целта си? Ако изобщо беше възможно…

— Може би някой иска да се кичи с тази победа — казах. — След Исидор никой не е успявал да обедини Десетте пътя, а той накрая станал Тъмен крал. Ако някой повтори успеха му, всички ще започнат да го сравняват с… — Запънах се. Деган се бе вторачил в мен. — Не може да е това — отрекох дрезгаво. — Тръгнал е по стъпките на Тъмния крал? За да има отново в Идрека повелител на всички сродници? Не може да е това…

Първия път е било постижение на гений, същинско чудо, невероятна случайност. Никой не би могъл да повтори това. Ами ако?…

— Нищо не пречи някой да опита — възрази Деган.

Кимнах, докато снаждах късчетата сведения в главата си.

— А война между двама видни главатари — да речем, Нико и Келс, само ще му бъде от полза. По дяволите, ако си върти игричките както трябва, може да въвлече в това всички главатари и тартори от три квартала околовръст.

— Тоест половината сродници в Идрека ще се вкопчат един в друг — съгласи се Деган.

— А местните юнаци в Десетте пътя също ще грабнат оръжията. Ако съседите се набъркат в тяхната война, това няма да им хареса.

— И може би ще се окаже достатъчно да ги обедини около някого.