![Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/2/poslednite-oceleli-svett-v-kojto-zhiveem-bg-download.jpg)
Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571864
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща от първата до последната страница.“ ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ
— Мислех си, че мога да разчитам на теб — обърна се татко към Мат.
— И аз си мислех, че мога да разчитам на теб — отвърна брат ми. — Явно и двамата сме били в грешка.
Ненавиждах всичко това. Ненавиждах всеки момент. Това бяха хората, които обичах най-много, и хората, от които зависех.
— Може би колите все още работят — казах аз. — Няма как да разберем, преди да ги пробваме. Ако не работят, Алекс може да вземе вана. Отстъпвам му моята половина от бензина. Може би татко ще успее да намери още гориво на връщане от там.
— Ако ванът се окаже, че е всичко, което имате, Джули и аз не можем да го вземем — каза момчето. — Ще вървим пеша. Ще намерим велосипеди по пътя, може би друга кола. Ще се оправим някак си.
— Не — възрази мама. — Въздухът е ужасен, а Джули не трябва да стои навън повече от необходимото. Хал, ако ти закараш Джули и Алекс, кога смяташ, че ще се върнеш? Утре вечер?
— Може би — отвърна татко. — Или в сряда следобед. Така ще можем да се уверим, че Джули е наред. А и няма как да знаем в какво състояние са пътищата.
— Лиза и Гейбриъл могат да останат при нас — предложи мама. — Ако така ще се чувстват по-добре.
— Не, ще се оправят — отвърна баща ми. — Чарли ще се грижи за тях. Джон може да прекара нощта у дома.
— В такъв случай всичко е уредено — заключи майка ми. — И не искам да чувам и дума повече от вас. — Тя погледна първо към Алекс, а после и към Мат.
— Миранда, искаш ли да дойдеш с нас? — попита татко. — Ще ми е приятна компанията ти, а смятам, че на Алекс и Джули също.
— Да — побързах да отговоря, преди някой друг да каже „не“ вместо мен.
— Мислиш ли, че това е добра идея? — попита мама. — Сто и петдесет километра. Изглеждат ми доста.
— Моля те, мамо — примолих се аз. — Никога не ходя никъде. Позволи на Мат и Джон да отидат сами при реката. Аз ще бъда във вана с татко.
Майка ми се подвоуми.
— Алекс, имаш ли нещо против? — попита тя.
— Не, мадам — отвърна момчето. — Мисля, че за Джули ще е по-леко, ако Миранда дойде с нас. За Хал също.
— Прав е — съгласи се татко. — Ще облекчи болката от загубата на Джули.
— Значи, ще се върнете до сряда? — попита мама. — Двамата с Миранда?
— Не виждам причина защо не — отвърна татко. — Може да се върнем и утре вечер.
Мат поклати глава.
— Това не ми харесва — сподели той.
— На мен също — съгласи се мама. — Но всичко е наред. Миранда може да отиде.
Станах и я прегърнах, след което прегърнах и татко. Когато се отскубнах от него, ръката ми докосна тази на Алекс.
Двамата щяхме да сме заедно, помислих си аз. Щяхме заедно да се уверим, че Джули е в безопасност, и след това той щеше да осъзнае, че ми принадлежи.
14 .
27 юни
Тази сутрин отидох до къщата на татко и намерих Лиза на ръба на истерията.
— Защо искаш да ми я отнемеш? — пищеше срещу Алекс тя. — Хал, не му позволявай. Ще ви намразя и двамата, ако я отведете.
Гейбриъл, който не се нуждаеше от причина, пищеше почти толкова силно, колкото майка си.
— Аз също не искам да си тръгвам — каза Джули. — Алекс, не ме карай да го правя.
Брат ѝ изкрещя нещо на испански, което я накара да млъкне. Чарли взе Гейбриъл и започна да го утешава. Татко прегърна Лиза и започна да масажира гърба ѝ, докато се успокои.
— Ще бъде само на сто и петдесет километра от тук — обясни баща ми, което някога означаваше: „Можем да я посещаваме през уикендите“, но сега беше по-скоро: „Не е дошъл краят на света“.
— Тя е единствената, която разбира — възрази Лиза. — Останалите само се преструвате. Джули знае какво изживявам, като не знам какво се е случило с родителите ми, със сестрите ми.
— Съжалявам, Лиза — каза Алекс. — Но се налага да я отведа. Хал, може ли да тръгваме?
— По-добре да го сторим — отвърна татко. — Лиза, скъпа, ще се върна довечера. Най-късно утре. — Баща ми целуна нея и Гейбриъл, след което прегърна Чарли и едва ли не избута Джули навън. Алекс му помогна да го стори.
Помислих си, че момичето ще се разплаче, но тя остана мълчалива, също като брат си. Имах смесени чувства. Знаех си, че ще ми липсва, и съжалявах за Джон и Лиза. Но също така бях развълнувана, че ще напусна Хауъл за първи път от цяла година. Бях сигурна, че когато Джули влезе в метоха, Алекс ще се съгласи да остане с мен.
Двамата бяха върнали дрехите ни вчера и бяха прибрали всичките си вещи в раниците си. Натоварихме спалните си чували отзад в стария ван. Ванът на мама и колите на Мат и госпожа Несбит не запалиха, когато татко ги пробва снощи. Мат така се ядоса на себе си, че се скара със Сил. Прекараха половината нощ, като си викаха един на друг.