Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

— Метохът се намира на Уитлок Лейн — обясни Алекс. — По Олбъни Поуст Роуд.

— Трябва да го намерим лесно в такъв случай — каза татко. — Названието „Олбъни Поуст Роуд“ се използва за най-големите улици в подобни градове, като Мейн Стрийт. Ще видим къде ще ни отведе.

Отведе ни до квартали с безлюдни улици. Невероятното беше, или по-скоро изумителното, че видяхме табела за Нотбърга Фармс.

— Това е — провикна се Алекс. — Това е името.

Татко направи ляв завой и няколко километра карахме по Уитлок Лейн. Пътят беше в ужасно състояние и се наложи да спираме на два пъти, за да го разчистваме. Истинско облекчение беше да видим знак, на който пишеше „Нотбърга Фармс“.

Пред нас се откри поле. Можех да си представя колко красиво е било преди година — огромна зелена площ, заобиколена от ябълкова градина. Сега земята беше сива, а по дърветата имаше само няколко останали хилави листа.

Така беше навсякъде. Така беше и в Хауъл.

Слязох от вана и отворих портата. Татко подкара автомобила по алеята до метоха. Той представляваше една стара ферма с пристройки, хамбари и нещо, което приличаше на параклис.

— Не мисля, че има някой тук — сподели мнението си татко.

— Не — възрази Алекс. — Трябва да има. Питах за него в епархията на Луисвил. Беше отбелязано, че е отворен.

— Алекс, това е било преди месеци — каза баща ми. — Много неща може да са се случили оттогава.

— Влизаме — настоя момчето. — Няма да повярвам, че сестрите са изоставили това място, преди да го видя с очите си. Хайде, Джули.

Всички слязохме от вана. Алекс тръгна най-отпред и почука силно на вратата на фермата.

— Кой е? — чу се сърдит глас отвътре. — Сестра Грейс, ти ли си това?

— Не — отвърна Алекс. — Моля ви, отворете вратата. Доведох сестра ми, за да я оставя на вашите грижи.

Чухме стъпки, след което възрастна жена нервно отвори.

— Сестра Грейс ли ви изпраща? — попита тя.

— Не — отвърна Алекс. — Праща ни отец Франко от Ню Йорк. Може ли да разговаряме насаме, сестро?

— Съвсем сама съм — отвърна жената. — Сестра Грейс каза на сестра Ан и сестра Моника да отведат момичетата в Ню Йорк Сити и да останат там. Това беше през октомври, доколкото си спомням. Преди няколко седмици сестра Грейс каза, че ще е по-добре да потърси помощ за нас, така че двете със сестра Мери тръгнаха, а тук останахме само аз и сестра Хелън. Сестра Хелън почина преди три дни. Може да станаха и четири. Толкова е трудно да следя времето. Съвсем сама съм. Знаете ли къде е сестра Грейс?

— Не знаем, сестро — отвърна Алекс. — Но носим храна. Можем да ви я дадем.

— Това ще е много мило от ваша страна — каза монахинята. — Моля, влезте.

— Не се представихме — започна татко. — Казвам се Хал Еванс, а това е дъщеря ми Миранда, заедно с общите ни приятели Алекс и Джули Моралес.