Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

Мама и аз изчистихме къщата. Чарли се отби, за да ни покани на неделна служба и вечеря.

— Как е Джули? — попита мама.

— Малко по-добре — отвърна Чарли. — Сиропът за кашлица като че ли помогна. Хал убеждава Алекс да останат до вторник. Да се надяваме, че времето ще е по-хубаво тази седмица.

— Ще отида да я видя как е — обявих аз. — Мамо, има ли нещо, което искаш да занеса?

— Не мисля — отвърна майка ми. — Дадох им всичкия сироп за кашлица.

— Добре, аз отивам да я проверя как е. — Не звучах достатъчно убедителна дори и в моите уши.

Когато стигнах, Лиза си играеше с Гейбриъл. Разбира се, в момента, в който ме видя, най-малкият ми брат започна да плаче.

— Алергичен е към мен — казах аз и Лиза се засмя.

— Просто му се спи — отвърна тя. — Джули си почива. Алекс е в гостната, ако искаш да го видиш.

— Може — съгласих се и тръгнах да прекосявам къщата възможно най-нормално. Единственото, което желаех, беше да се хвърля в прегръдките му. Вероятно Алекс желаеше същото, защото ми направи знак да съм тиха. Измъкнахме се през предната врата и избягахме надалеч от къщата.

— Това не е правилно — изрече Алекс, докато се прегръщахме. — Трябва да спрем.

— Спирането не е правилно — отвърнах аз и го целунах, за да докажа гледната си точка.

Той се отдръпна.

— Миранда, чуй ме. Не можем да продължаваме. Тръгвам си след два дни. Никога повече няма да те видя. Трябва да приемеш действителността.

Забавно е. Това е единственото, което слушам от седмици насам, как Алекс и Джули ще си тръгнат. Може би защото говорят и говорят, и говорят за това, но така и не осъществяват намеренията си, спрях да го вярвам.

— Ами ако Джули не е готова? — попитах аз. — Ами ако все още е болна следващата седмица?

— Не може да е — отвърна Алекс. — Трябва да я заведа при сестрите, докато мога. Трябва да е с хората, които могат да я защитят.

— Ти ще я защитиш — казах аз. — Ние ще го сторим. И не смей да използваш Карлос като извинение вече. Той е на хиляди километри от тук. Ти си тук. Аз съм тук. Обясни ми защо метохът на Джули и отвеждането ѝ там са по-важни от теб и мен. Защото се опитвам да разбера, Алекс. Чувам те да изричаш думите, но не разбирам значението им.

Той ме целуна и докато стояхме прегърнати, усетих колко несигурен беше дали да се открие пред мен, колко е изплашен.

— Всичко е наред — уверих го. — Просто ми кажи.

Алекс ме погледна право в очите и за пореден път видях всичкото страдание в погледа му.

— Ню Йорк беше много зле — обясни той. — Всеки ден си мислиш: „По-лошо от това не може да стане“, и в следващия момент става по-лошо. Видях неща, сторих някои неща… неща, за които не искам да узнаваш.

— Можеш да ми споделиш всичко — казах аз, но той ме прекъсна.

— Обичам те заради това, което мислиш, но грешиш — отвърна Алекс. — Не можеш да си представиш какво беше. Карлос не успя да разбере. Той замина за Тексас в самото начало и Морската пехота му осигури храна, убежище и защита.