Грънчарското колело на рая [bg]

— След мъничко ще се влезе във връзка с личности в летящи превозни средства — проговори лакътната става на съществото. — Това тук, военен обект ли е?

Словоредът подсказваше, че задава въпрос.

— Не — отвърна Хейбър, — нищо подобно не…

— Тогава извинете неоправданото безпокойство. — Огромната, бронирана фигура избръмча леко и сякаш се поколеба. — Какво е уред? — проговори тя, сочейки с дясната си лакътна става към машината, свързана с главата на спящия.

— Електроенцефалограф, машина, която записва електричната активност на мозъка…

— Заслужава — одобри извънземното, сетне направи кратка, сдържана крачка към кушетката, сякаш изгаряше от желание да погледне. — Индивидът-личност е иаклу. Записващата машина може би записва това. Способен ли е вашият вид на иаклу.

— Аз не, не съм запознат с термина, бихте ли описали…

Фигурата побръмча малко, вдигна левия си лакът над главата (която, също както при костенурките, едва се подаваше над големите, наклонени рамене на черупката) и рече:

— Моли извинение. Непредаваемо чрез машина за връзка, разработена набързо в много близко минало. Моли извинение. Необходимо е всички ние да продължим в много близко бъдеще към други отговорни индивиди-личности, занимаващи се с паника и способни да унищожат себе си и други. Много благодаря. — И пропълзя обратно в носа на кораба.

Хейбър видя как грамадните, кръгли табани на краката му потънаха в мрачната кухина.

Носовата част на кораба скочи от пода и се завъртя сръчно на мястото си — Хейбър остана с впечатление, че това не е механичен акт, а времеви — че той повтаря предишните си действия в обратен ред, както става с върнат назад филм. Извънземният кораб се изтегли, като разтресе кабинета, отпори с противен шум остатъците от прозореца и се изгуби в пламтящата мътилка навън.

Сега Хейбър осъзна, че кресчендото от взривове е престанало; всъщност беше относително тихо. Всичко потрепваше леко, но това сигурно се дължеше на вулкана, а не на бомбите. Сирени виеха, далечни и неутешими, от другата страна на реката.

Джордж Ор лежеше неподвижен като дишаше неравномерно на кушетката, драскотините и отоците по тялото му изпъкваха грозно на бледата кожа. Заедно с хладния, задушен въздух през разбития прозорец продължаваха да влизат пепел и газове. Нищо не се бе променило, нищо не бе заличил. И въобще беше ли направил нещо? Под затворените клепачи се долавяше леко движение на очите — той продължаваше да спи; не можеше и да прави друго, при положение че Усилвателят потискаше импулсите на собствения му мозък. Защо не промени континуума, защо не ги пренесе в един мирен свят, както Хейбър му поръча да направи? Хипнотичното внушение се оказа недостатъчно ясно и силно. Трябваше да започват от самото начало. Хейбър изключи Усилвателя и изрече три пъти името на Ор.