Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Той спря, за да си поеме дъх и Скай откри, че бе забравила за Ливесден и за това колко обиколки ще трябва да направи. Засмя се.

— Защо се смееш? – попита той, като се намръщи още повече.

— Защото си помислих, че никога не съм те чувала да казваш толкова много неща наведнъж.

Заобиколи бюрото, което ги разделяше, и видя, че лицето му е не само сериозно, но и тревожно, сякаш и той не бе могъл да спи след последния им напрегнат разговор.

— Извинението е прието – каза тя. – Изглежда, обстоятелствата са ме накарали да си мисля, че си се превърнал в пушещ лула, пускащ мустаци ужасно надменен командир от КВС – усмихна се тя.

Дойде ред на Никълъс да се разсмее:

— Е, определено нямам мустаци, въпреки че – той докосна тъмната сянка над горната си устна, – вероятно бих могъл да се обръсна. Никога не съм пушил лула – моята същност на нюйоркчанин се бунтува само при мисълта за това. Това тук е повече по мой вкус.

Извади пакет „Житан“ от джоба си.

— Любимите ми – каза тя. – Не съм ги виждала, откакто започна войната.

— Тогава ги задръж.

Той й подхвърли пакета, тя взе една, запали я и задържа дима за секунди.

— Само за мен са си – каза тя.

— Значи, си се превърнала в човек, който крещи на старите си приятели и не ги черпи с цигари?

Тя бе глътнала наполовина дима, когато той проговори, и от ненавременния си смях се закашля.

— Предполагам, че си го заслужих – успя да каже най-накрая.

Но трябваше да му каже нещо по-важно и тя се загледа в запаленото връхче на цигарата си, докато говореше.

— Някакъв маршал от въздушните сили ме посети, за да се увери, че няма да кажа на никого за мистериозната база на КВС и нейната ескадрила самолети „Лизандър“. Щом изпълняваш такива специални полети, които изискват един маршал да ме предупреди да си затварям устата, тогава вършиш по-опасни неща от мен. Това означава ли, че и аз трябва да те нахокам?

Той мълчеше, но от начина, по който мускулите на лицето му внезапно се втвърдиха, тя разбра две неща – че не може да й каже нищо повече и че е права.

Тя посегна към врата си и издърпа небесносиния с шал, като го задържа пред себе си.

— Както ти казах, или по-скоро ти изкрещях миналия месец, пилотирала съм почти всяка механична руина в тази страна и нещо ме запази жива. Това е моят талисман, но ти имаш нужда от него повече от мен. Не защото не си прекрасен пилот, а защото секретните специални мисии могат да бъдат рисковани в най-добрия случай и смъртоносни – в най-лошия.

Никълъс гледаше шала, след това вдигна очи към нея да срещне погледа й и тя видя, че те са изпълнени с копнеж, прозрачно сини.

— Не мога – каза той, докосна леко шала и след това отдръпна ръка. – Ако нещо се случи с теб и шалът ти е у мен…

Скай бързо оттегли подаръка си. Разбира се, че не можеше да го приеме – беше сгоден за друга жена.

— Носиш ли поне часовника си? – попита тя.

Той кимна:

— Съжалявам, че се е наложило да те преследват маршали от въздушните сили. И наистина съжалявам за всичко, което ти наговорих. Бях толкова поразен, когато те видях, че поведението ми след това може да бъде квалифицирано само като изключително тъпо.