За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Той се разлага също, когато честта влиза в противоречие с почестите и бива изцяло покрит с достолепия и низост.
Още повече той се разлага, когато господарят заменя справедливостта със строгост; когато той, както римските императори, носи на гърдите си глава на Медуза; когато си придава оня страшен и заплашителен вид, който Комод е искал да придават на неговите статуи.
Принципът на монархията се разлага, когато изключително дребните души се перчат с величието на своята низост; и когато смятат, че бидейки задължени за всичко на господаря, не дължат нищо на отечеството си.
Но ако е вярно (както е било във всички времена), че колкото властта на господаря расте, толкова неговата сигурност намалява, то разложението на тази власт до изменение на природата й не е ли едно престъпление против него — престъпление за оскърбяване на величието?
Глава VIII
Опасно последствие от разлагането на принципа на монархията
Това опасно последствие възниква не когато държавата преминава от едно умерено към друго умерено управление, например от република към монархия или от монархия към република, а когато тя стремглаво пада от умерено към деспотическо управление.
Повечето от народите в Европа още управляват по силата на нравите. Но ако поради злоупотреба с властта или поради някаква крупна победа деспотизмът се утвърди в някоя точка, никакви нрави, нито пък климати ще го спрат; и в тази прекрасна част на света човешката природа ще претърпи, макар и за известно време, същите тежки оскърбления, както и в останалите три части.
Глава IX
Доколко благородничеството се стреми да защищава трона
Английското благородничество погребва себе си заедно с Чарлз I под развалините на трона; и преди това, когато по време на Филип II във Франция прозвучава думата «свобода», короната винаги намира поддръжка от страна на благородничеството, което смята за своя чест да се подчинява на краля и за свое най-голямо безчестие — да раздели властта с народа.
Известно е, че домът на австрийските господари непрекъснато е потискал унгарското дворянство. Той не е знаел каква цена може да изтръгне един ден от него. Искал е от унгарския народ пари, каквито той е нямал, и не е забелязвал хората, които са там. Когато толкова други господари поделят помежду си своите държави, всички части на техните монархии — неподвижни и бездействени, падат, така се каже, една върху друга. Живот остава само за благородничеството, което, негодуващо, забравя своите обиди и се хвърля в борба, вярвайки, че това е борба за слава, която го приканва да прощава и умира.
Глава X
За разложението на принципа на деспотическото управление
Принципът на деспотическото управление се разлага непрекъснато, защото той е порочен по самата си същност. Другите управления загиват вследствие на особени обстоятелства, които разрушават принципа им; а това пропада вследствие на своя вътрешен порок, ако, разбира се, някакви случайни причини не попречат на разложението на неговия принцип. Впрочем то може да се задържи само ако някакви особени климатични условия, религия, положение или народностен дух го принудят да се придържа към определен ред и да се подчинява на някакви правила. Всичко това противоречи на неговата природа, но не я променя; тя се приспособява към условията само за известно време.
Глава XI
Естествени последствия от здравината и от порочността на принципите
Когато веднъж принципите на управление се разложат, дори и най-добрите закони стават лоши и се обръщат срещу държавата; но когато те са здрави, дори и лошите закони действуват като добри; силата на принципа покорява всичко.
За да накарат своите управници да се подчиняват на законите, критяните са използували едно много своеобразно средство — въстанието. Част от гражданите се надигала, обръщала управляващите в бягство и ги принуждавала да се върнат към частен живот. Това се е смятало за нещо законно. Така институция, която превръща размирицата в средство срещу злоупотребата с властта, би трябвало да събори която и да е република; но критската република тя не успява да разруши. И ето защо.
Когато древните искали да посочат народ, който се отличава с най-голяма любов към отечеството, те назовавали критяните. «Отечеството — казва Платон, — това е име, толкова скъпо за критяните.» Те са го назовали с такова име, което изразява любовта на майката към нейните деца. Впрочем любовта към отечеството поправя всичко.
Законите на Полша също са допускали въстания. Но трудностите, произтичащи от това, свидетелствуват ясно, че само народът на Крит е бил в състояние да използува с успех това средство.