Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Дайана се беше изправила, много несигурна, на краката си, после пак седна и стисна главата си с двете си ръце.
— На мен ми е… на мен ми е ужасно лошо — пророни тя малко хрипкаво. — Аз… аз… трябва веднага да се прибера.
— О, да не си и помислила да си отидеш, без да си пила чай! — извика с огорчение Анн. — Аз ей сега ще те оправя… Ще отида веднага да сложа чая.
— Трябва да се прибера — повтори Дайана замаяно, но решително.
— Чакай да ти дам все пак да закусиш — примоли й се Анн. — Да ти дам парченце от кейка с плодове и малко сладко от вишни. Полегни за малко на кушетката и ще ти олекне, къде ти е лошо?
— Трябва да си отида — каза Дайана и не продума нито дума повече. Напразно Анн й се молеше.
— Никога не съм чувала гостенка да си е отишла, без да пие чай! — вайкаше се Анн. — О, Дайана, вярваш ли, че е възможно наистина да имаш едра шарка? Ако е така, ще дойда и ще те гледам, можеш да разчиташ на това. Никога няма да те изоставя. Но аз толкова искам първо да останеш да пием чай! Къде ти е лошо?
— Страшно ми се вие свят — отговори Дайана.
И наистина, тя пристъпваше съвсем замаяно. Със сълзи на разочарование в очите Анн донесе шапката й и я изпрати чак до оградата на техния двор. След това плака по целия път до „Грийн Гейбълс“. Там тя печално прибра остатъците от малиновия ликьор обратно в килера и приготви чай за Матю и Джери, без всякакъв интерес към тази процедура.
Следващият ден беше неделя и понеже от зори до смрачаване валя като из ведро, Анн не излезе от „Грийн Гейбълс“. В понеделник следобед Марила я изпрати по работа при госпожа Линд. Скоро Анн дотърча обратно със сълзи, стичащи се по бузите. Тя се втурна в кухнята и се хвърли по очи на кушетката в пълно отчаяние.
— Какво ли пък е станало сега, Анн? — смаяна и разтревожена попита Марила. — Надявам се, че не си се държала пак дръзко с госпожа Линд.
От Анн не последва никакъв отговор, освен още сълзи и по-буйно хълцане.
— Анн Шърли, когато ти задавам въпрос, искам да ми отговориш. Веднага да седнеш и да ми кажеш защо плачеш!
Анн, самата скръб, седна.
— Госпожа Линд е ходила днес горе да види госпожа Бари и госпожа Бари била в ужасно състояние — захлипа тя. — Казала й, че в събота съм напила Дайана и съм я изпратила у тях в срамно състояние. И казала, че аз трябва да съм безкрайно лошо, проклето момиче и тя никога, никога вече не ще позволи на Дайана да играе с мен. О, Марила, аз съм обзета от скръб.
Марила я загледа с безгранично изумление.
— Напила си Дайана! — повтори тя, когато можа да проговори. — Анн, ти или госпожа Бари е по-луда? Какво, за Бога, си й дала?
— Нищичко, освен малинов ликьор — изхлипа Анн. — Никога не съм мислила, че с малинов ликьор човек може да се напие, Марила, дори ако изпие три винени чаши както Дайана. О, това толкова… толкова много ми прилича на мъжа на госпожа Томас. Но аз не съм искала да я напия.
— Да я напиеш, дрън-дрън! — каза Марила и се отправи към килера във всекидневната. Там на полицата стоеше бутилката, която тя веднага позна като една от няколкото, напълнени с нейно тригодишно домашно касисово вино, с което беше прочута в Авонлий, при все че някои от по-строгите въздържатели, и госпожа Бари между тях, бяха много против него. И в същия този миг Марила си спомни, че е оставила бутилката с малиновия ликьор долу в избата, вместо в килера, както бе казала на Анн.
Тя се върна в кухнята с винената бутилка в ръка. Мускулите на лицето й се присвиваха пряко волята й.
— Анн, ти положително имаш дарба да се забъркваш в неприятности. Направила си това, че си дала на Дайана касисово вино, вместо малинов ликьор. Самата ти не знаеш ли разликата?
— Никога не съм го опитвала — отговори Анн. — Аз мислех, че това е ликьорът. Исках да бъда толкова… толкова… гостоприемна. На Дайана страшно й прилоша и трябваше да се прибере. Госпожа Бари казала, че е била мъртвопияна. Само се смеела като побъркана, когато майка й я питала какво е станало, после заспала и спала не знам колко часа. Майка й подушила дъха й и разбрала, че е пияна. Имала страхотно главоболие целия ден вчера. Госпожа Бари е толкова възмутена! Тя винаги ще мисли, че съм го направила нарочно.