Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Не! — прозвуча мигновеният й отговор.
Зан замълча, въртейки се неспокойно на креслото си, след което се отпусна назад.
— Така си и мислех — каза накрая. — Една дума е доста тънко въже, за да окачиш твърде голяма тежест на него, Анаис. Обаче трябва да го държиш под око, твоя Върховен Чаросплетник. Навярно крои нещо срещу тебе. Замисляла ли си се какво ще стане с Чаросплетниците, ако Лусия се възкачи на трона и народът не се вдигне на бунт?
Императрицата кимна мрачно.
— Тя е живото опровержение на всичко, което разпространяват за Различните. Те екзекутират Различни дечица от толкова отдавна, толкова малки деца… Съществуването на Лусия доказва, че тези деца невинаги стават зли, а може би те изобщо не стават лоши. Чаросплетниците се боят от онова, което тя би могла да направи, ако стане Императрица.
— Навярно — каза Зан — това е нещо, което трябва да бъде сторено.
Анаис кимна леко, обръщайки поглед към прозорците, където окото на Нуку гледаше благосклонно към Аксками зад обсипаните с мъниста завеси.
— Защо гласува за мен, Зан, ако си си мислел, че аз съм изпратила Вирч да те шпионира?
— Защото ти вярвам — каза мъжът. — Били сме и съюзници, и противници, но ти никога не си нарушавала обещанията, които си ми давала. Също така, признавам, исках да видя реакцията ти, когато ме забеляза; мисля, че ако беше виновна, щях да го прочета на лицето ти.
— Навярно щеше да разбереш — рече му Императрицата с едва забележима усмивка. — Продължавам да съм ти благодарна за оказаното доверие.
— Вече трябва да тръгвам — каза Бараксът, изправяйки се. — Моля те, Анаис, бъди внимателна. Не го изпускай от поглед. Вирч е подъл и ще убие детето ти, стига да има тази възможност.
— За съжаление не мога да му направя нищо без доказателства — въздъхна жената. — Че дори и тогава. Довиждане, Зан. Надявам се да се видим скоро.
— Аз също — рече мъжът и излезе, оставяйки Анаис сама и замислена в задушния следобед.
Единадесета глава
Утринното слънце изгря червено като кръв и бавно се затъркаля на запад над престолния град. Наричаха го Суранануи — гневът на Суран. Нейде в източните пустини на Тчом Рин мощни урагани вилнееха над безплодната земя, вдигайки червения пясък високо в небесата, опитвайки се да помрачат светлината на единственото око на Нуку.
Легендата разказваше, че Паназу, богът на реките и дъжда, бил дотолкова увлечен по Нариса, дъщерята на Нарис, че помолил един мъдър стар аптекар да му направи отвара, която да накара момичето да се влюби в него. Старият аптекар обаче се оказал Шинту — преобразеният хитрец — и той омагьосал Паназу така, че да вземе първата жена, която срещне, за своята възлюбена Нариса. Станало тъй, че когато се прибрал у дома си, сестра му Аспинис — богинята на дърветата и цветята — излязла да го посрещне. Паназу, мислейки я за Нариса, избрал момента да изсипе отварата в напитката й и момичето попаднало под нейното въздействие. Те се съвкупили и когато настъпило утрото и умовете им вече били бистри, изпаднали в ужас при осъзнаването на това, което били направили.
Но лошото тепърва предстояло; те били син и дъщеря на Еню, богинята на природата и плодородието, и от тяхната близост се родило дете. Те не казали за това на майка си, защото детето било заченато в кръвосмешение, а това било в ужасно противоречие със законите й. Аспинис избягала надалеч, криейки срама си. Тя обаче била любимка на боговете и скоро започнала да им липсва; ето защо Оча и Исисия наредили всички да започнат да я търсят, докато момичето не бъде открито.
Така започнала Годината на Опустелите Храмове, когато жителите на Сарамир претърпели големи страдания, защото боговете извърнали поглед от земята и се втурнали през Златните владения в търсене на изчезналата богиня. Реколтата била оскъдна, духали свирепи ветрове, глад плъзнал по земята. Дори Нуку не ги поглеждал и слънцето светило едва-едва през тази година. И въпреки че хората се втурнали към храмовете и се молели горещо за избавление, боговете им ги нямало там.
После настъпила радост. Аспинис се завърнала от пустошта и всички в Златни владения започнали да празнуват. В Сарамир реколтата била изобилна, реките гъмжали от риба и добитъкът отново се множал и дебелеел. Аспинис и дума не обелвала за това къде е била; ала Шинту, който се досещал какво всъщност се било случило, заплашил, че ще каже на майка й Еню, освен ако тя не му разкриела къде се намира бебето. Аспинис — която нямала никаква представа за участието на Шинту в аферата — му казала, че бебето се намира в една пещера дълбоко, където тя го била оставила да умре преди доста време.