Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Стига да го допусне.
Чиниите от вечерята бяха прибрани и Грейди излезе да нагледа конете. Сторм се възползва от отсъствието му да се измие и да си облече нощницата. Грейди се върна, изтупа снега от краката си и задуха в шепи, за да си стопли ръцете. Сторм вече се бе свила в новото легло, поставено в далечния ъгъл на стаята. Той прекара кошмарни минути, докато се събличаше и миеше, преди да се приближи към леглото. Когато седна на единия му край, пружината се огъна под тежестта му. Сторм, която беше на тръни, веднага скочи.
— Какво правиш?
— Лягам си.
— Ти обеща…
— По дяволите, Сторм, още ли държиш да спазвам глупавото ти условие? Тоя брак ще бъде дяволски студен, ако не отстъпиш малко.
— Така е правилно — рече Сторм упорито. — Все още не съм готова да се отдам изцяло на човек като теб.
— Като мен? — ядно повтори Грейди. — Какво искаш да кажеш?
— Аз… нищо. Спи сега. И двамата сме изморени, а утре ни чака още толкова работа, преди снегът да ни затрупа. — Сторм премълча това, което всъщност мислеше — че Грейди е от хората, изискващи пълно подчинение, без в замяна да дадат нещо.
— Ще дойде ден, когато ще ме молиш да се любим, скъпа — предрече той. — За твое добро се надявам да съм наблизо, когато това стане. — Думите му оставиха у нея зловещото чувство за предстоящо нещастие.
Следващите дни се изнизаха неусетно. Сторм бе доста заета да шие завеси и да подрежда жилището по свой вкус. Когато свърши, то изглеждаше много по-уютно и дори Грейди го оцени. Той продължаваше да настоява да спи до нея, изкушавайки я с топлината на тялото си. Нощите бяха доста студени и тя често се събуждаше сутрин свита до него, търсеща закрилата на едрото му тяло. Но за негова чест, Грейди повече не се опита да я люби.
Макар че се подлагаше на адски изпитания, той не правеше опити да промени уговорката за спане. Изчакваше Сторм да привикне с него в леглото си. Случваше се нощем да се буди от притискащото се женско тяло, търсещо неговата топлина. Тогава ръцете му машинално се сключваха около нея и я притискаха още по-плътно. Ако случайно докоснеше с ръка изкусителните й гърди или заобленото й бедро, той само простенваше и се въздържаше. Честта на воин лакота бе съществена част от него. Нямаше да се люби с нея, докато тя сама не поискаше.
Кога ще свършат страданията, които трябваше да понесе заради Сторм?
Напрежението помежду им ставаше направо непоносимо. Всяка вечер, когато Грейди подхванеше ритуала на събличането, Сторм бързо се извръщаше или пък изведнъж се оказваше страшно заета с нещо неотложно и много важно. Само видът му караше коленете й да омекват и замайваше главата й. Това не беше редно. Бе обичала Бъди, но никога не бе изпитвала непреодолима нужда или задушаващо желание, каквото Грейди предизвикваше у нея. Мъчеше я чувство на вина, защото откликваше на мъж, пълна противоположност на Бъди. Това й даваше сили още по-твърдо да устоява на дяволското му обаяние.
Наближаваше Коледа. Един ден Грейди отиде до града и се върна късно. Изненада Сторм с елха, отрязана на път за вкъщи. Тя не беше толкова хубава, като тези, които Сторм помнеше от детството си в Мисури, но това бе мил и трогателен жест. Дори и не бе предполагала, че в сърцето му има място за сантименталност.
Когато Грейди не беше вкъщи, Сторм подготвяше своя коледен подарък. Шиеше му бяла риза от най-фино платно. Гордееше се с малките спретнати бодове и се надяваше да му хареса. Налагаше се да признае, че той проявява изключително разбиране към молбата й да не се любят и трябваше по някакъв начин да изрази благодарността си с достоен дар.
На Коледа Сторм сготви тлъстата пуйка, застреляна от Грейди и му поднесе подаръка си. Той изгуби дар слово. Не го очакваше и се възхити от изящното майсторство на изработката. После бръкна в джоба си и тържествено й поднесе малка, изискано опакована кутийка. Няколко минути тя само я гледа, без да смее да я отвори.
— За мен?
— Да. Хайде, отвори я.
С треперещи пръсти Сторм махна хартията и повдигна капака. Хлъцна, като видя фино изработената златна венчална халка, сгушена сред кадифето.
— О!
— Когато се женехме не успяхме да купим пръстени. Пък и този го поръчах специално и на златаря му трябваше време да го изработи.
Сторм продължаваше да върти пръстена в ръце, разглеждайки фигурките — странни символи и знаци.
— Какво означават?
— Това са индиански символи. Имат особено значение.