Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Поезията на Дас ме грабна веднага. От кратките стихотворения в началото най-много ми хареса „Семеен излет“ с неговия развеселен, но не и снизходителен поглед върху необходимостта да се отнасяме търпеливо към чудачествата на своите близки. Човек разбираше, че става дума за Източна Индия само по казаното някак между другото „на залива Бенгалски сините води, без облаци над тях, без дим на кораби далечни и платна“ и по лаконичното описание на „храма махабалипурамски, пясъчник, лъснат от времето морско, от молитви горещи, сега играчка в ъгъл далечен за деца, на колене покатерени, и в снимките на чичо Нани“.
Погледнах с други очи на неговата „Песен за Майка Тереза“. Сега академичните отгласи от влиянието на Тагор в темата за надеждата не ми се сториха толкова очевидни, по-силно впечатление ми направиха недвусмислените думи за „смърт, която те застига на улицата, на ъгъла те застига, сред отчаяние и сред немара тя се движи — молба детинска за подкрепа и за обич, към яловата гръд на този град студен отправена“. Запитах се дали някога епичният разказ на Дас за младата монахиня, която е чула отправения към нея призив на път за поредната мисия и е дошла в Калкута, за да помогне на страдащите множества, ако не с друго, то поне като им осигури място, където да умрат в мир, ще бъде признат някога за класическа творба на състраданието, както я възприемах аз.
Затворих книгата и погледнах задната корица, където беше снимката на М. Дас. Тя ми вдъхна увереност. Високото чело и тъжните влажни очи напомняха фотографии на Джавахарлал Неру. Лицето на Дас се открояваше със същата патрицианска изтънченост и достойнство. Само устата с прекалено пълните устни, извити нагоре, съдържаха намек за чувствеността и леката егоцентричност, толкова необходими на един поет. Стори ми се, че виждам откъде Камахия Бхарати е наследила чувствената си красота.
Когато изключих лампата и се пъхнах под завивките до Амрита, се чувствах по-спокоен за утрешния ден. Дъждът навън продължаваше да блъска и да шиба по притихналия град.
10.
Калкута, повелителко на дръзките, защо да ме сломиш ти искаш? Ето кон имам и вечно убежище, в родния си град се прибирам.