Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
И тези мигове не бяха никак малко. Разбира се, не липсваха и лоши моменти, когато Рейф не се държеше благородно, ами арогантно, но тя на драго сърце му ги прощаваше. Нещата бяха свършили добре, даже прекалено добре…
— Освен това — добави той и започна да се храни — сега имам интерес да видя, че си открила своето щастие с подходящия човек. Ако си спомняш, това беше част от сделката.
Офелия се скова, но Рейф не забеляза. Той сериозно ли говореше? Канеше се да се прави на неин сватовник след всичко, което бяха преживели?
— Нима?! — тросна му се тя. — Убягва ми от паметта.
— Мислех, че е излишно да го споменавам, при положение че това върви заедно с твоето щастие — отвърна той. — Ако не се лъжа, ти все още възнамеряваш да се омъжиш, нали?
— Да.
— В такъв случай ще прекараш остатъка от живота си с късметлията, който и да е той. Следователно трябва да се уверим, че ще бъдеш щастлива с него.
— О! И как е възможно да разберем предварително дали ще съм щастлива с него?
Рейфиъл я погледна изненадано.
— Не ми казвай, че ще търсиш само дебела кесия. Щастие с пари не се купува, Фелия. Парите само помагат по-леко да понасяш нещастието. В дългосрочен план те не са решение.
— А какво е решението?
— Любовта, разбира се.
— Не мислех, че си романтик.
— Нито пък аз — ухили се той. — Просто се опитвам да подходя към нещата от женска гледна точка. Като се имат предвид размишленията на сестра ми относно естеството на брака, които не знам колко пъти съм бил принуден да изслушвам, тя е убедена, че любовта ще й донесе божествено щастие. Изглежда, любовта и щастието вървят ръка за ръка.
— Вероятно. Не мога да говоря от личен опит. Обаче има и други неща, които ни правят щастливи.
Рейф въздъхна. Навярно беше доловил раздразнението в гласа й.
— Не ми казвай, че пак си дойдохме на старото, че всичките ни усилия…
— О, я стига! — Офелия също въздъхна. — Просто съм си поставила нова цел, да достигна етап в живота си, където никога няма да ми се налага да се съобразявам с волята на баща ми. Той взема решенията си с оглед на своето щастие, а на мен това ми е втръснало.
— Което ще рече, че ще приемеш първото предложение, което ти направят.
Изглеждаше толкова притеснен, че тя се позасмя и го успокои:
— Поне половината от мъжете тук вече са ме молили да се омъжа за тях. През последния час съм получила две предложения. Още не съм приела нито едно.
— Сред тях има ли такива, които те… интересуват? — несигурно попита той. — Може би знам разни неща, които не са ти известни.
— Ами не — сви рамене тя и отново се усмихна на Джонатан. Двамата мъже бяха спрели разговора си, когато тя беше влязла в трапезарията, и непрекъснато я поглеждаха. — Не съм се отказала от критериите си за избор на съпруг… засега.
— Никога не си казвала какво търсиш у един мъж с изключение на богатство.
— Не, не съм.
— В тайна ли ще го пазиш?
Офелия въздъхна.
— Не, не исках да обсъждаме темата точно в онзи момент. Просто не мога да вярвам на мъж, който ми се обяснява в любов от пръв поглед. А всички досега правят точно това. — Тя описа широк кръг с ръка. — Очаквам мъжа, който първо ще си направи труда да ме опознае — като теб.
Не се изчерви. Не биваше да говори така, но вече му беше обяснила защо го е отписала като възможен съпруг.
— Честно, Фелия, целта ти е похвална, но вероятно не си помислила за…
— Глупости! — остро го прекъсна тя, усетила, че той ще спомене предишното й държание. — Знам, че искаш да си припишеш всичките заслуги за новото ми „аз“, но ти просто ми отвори очите за някои неща и ми помогна да овладея някои свои недостатъци. Както и да е, аз имах някои действително добри качества, които пазех основно за себе си.
— Да, забелязах.
— Какво!
— Че не си напълно лишена от положителни качества. Добър пример за това е колко лесно спечели леля ми.
— Аз ли? — усмихна се тя. — Леля ти веднага ме спечели и ти го знаеш.
— Да, леля е много симпатична. А сега трябва да се върнеш при гостите си. Едно е да прекараш с мен няколко минути, но забавиш ли се още малко, ще плъзнат клюки.
— Знам. — Офелия се изправи. — Благодаря ти, че намина да провериш как съм. Беше много сладко от твоя страна.
Сините му очи засвяткаха.
— Боже Мили, никога не използвай тази дума във връзка с мен! Ще ми създадеш лоша репутация. И тогава лошо ми се пише.
— Да не предпочиташ да те смятат за непоправим женкар?
— Абсолютно!
Тя си даваше сметка, че Рейф я дразни.
— Ще пазя тайната ти до гроб — отвърна му в същия дух и се обърна да си ходи.
Но той я улови за лакътя. Офелия си пое въздух и притвори очи. Колко по-хубаво й беше да седи до него, съсредоточена в разговора им, отколкото да го усеща тъй близо до себе си. Докосването му я накара да си спомни какво великолепно преживяване бяха споделили… и какво беше казала Джейн.