Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Така и не събрах смелостта да ви попитам, но когато чух за годежа ви с Мактавиш, едва не заплаках. Сега няма да рискувам втория си шанс. Умолявам ви, Офелия, станете моя съпруга. — Той я загледа с обожание.
Тя обикновено отказваше много грубо, а точно такива предложения ненавиждаше най-много от всичко: от кандидат за ръката й, който даже не си бе направил труда да я опознае. Но след отказа обикновено съответният мъж изглеждаше като попарен, а сега тази мисъл й беше неприятна. За да излезе от положението, тя простичко каза:
— Говорете с баща ми, виконт Муърли.
— Наистина ли?
Той изглеждаше въодушевен, защото прие думите й като съгласие. Затова тя внимателно се поправи:
— Просто изборът не ми принадлежи.
Беше сигурна, че баща й ще го отхвърли и така си спестяваше разочарованието на виконта. Проява на страхливост от нейна страна, но не беше свикнала да изпитва вина, когато отклонява брачни предложения. Преди беше прекалено егоцентрична, за да се тревожи за такова нещо. Но сега изпитваше съжаление при мисълта, че ще трябва да попари надеждите на толкова млади мъже.
Джейн и Едит я спасиха от тези неудобни чувства, като я обсадиха с желанието да научат всички подробности около разтрогнатия й годеж с Дънкан Мактавиш. Тя не се впусна в подробности, както би сторила навремето. Просто им предаде изявлението на лорд Невил, дядото на Дънкан: по взаимно и приятелско съгласие двамата са решили, че не си подхождат.
— А вие двете не трябваше ли да сте другаде тази вечер? — попита ги тя.
— Нищо толкова важно, че да изпуснем прибирането ти у дома — отвърна Джейн.
Това направо прозвуча искрено, ала Офелия се беше научила да не им вярва. И Джейн, и Едит обикновено казваха неща, които смятаха, че ще й харесат. За нещастие това означаваше да лъжат. А вината за това беше нейна, осъзна Офелия. Ако през изминалите години не проявяваше ужасната си избухливост, момичетата от обкръжението й може би щяха да се държат различно.
— Дойдохме и да разберем какво забави връщането ти в Лондон — добави Едит. — Майка ти каза, че си гостувала на семейство Лок. Вярно ли е?
— И защо да не е вярно?
Едит се изчерви. Двете момичета бяха хубави, но не можеха да се сравняват с Офелия. Тъй като имаха по-ниски титли, не очакваха да си намерят много изгодна партия. Всъщност смятаха да са първите, които ще избират сред остатъците на Офелия. Затова се надяваха тя да побърза с избора си.
— Ами не, но решихме, че може би е била подведена — обясни Едит.
Какъв дипломатичен начин да кажат, че са смятали, че Мери ги лъже.
— От мен ли? — попита Офелия.
— Да — отвърна Джейн и побърза да добави: — Знаехме, че с Лок не се погаждате много-много. Не можехме да си представим защо, при положение че той е толкова красив, но виждахме как искрите прехвърчат между вас. Ето защо бяхме сигурни, че ти би отказала покана от страна на семейството му. Решихме, че си имала причина да кажеш така на родителите си, но въобще не си била в имението му.
Ах, освен това бяха сигурни, че е излъгала майка си. В това отношение Рейф бе абсолютно прав. Веднъж поемеш ли по пътя на безчестието, никой не може да ти вярва. Винаги ще се съмняват в теб, а двете й приятелки знаеха, че тя е обиграна лъжкиня.
Странно, ала преди би използвала времето, прекарано с Рейф, за да натрие носовете на Джейн и Едит. Сега предпочиташе те да не знаят нищо. Не искаше да говори по тази тема.
А Джейн и Едит не бяха напористи. Офелия реши, че ще се измъкне сравнително лесно:
— Доста се измъчих в Съмърс Глейд, докато осъзная, че в крайна сметка не искам да се омъжа за Дънкан Мактавиш. Страхувах се, че той няма да ми позволи да се откажа. Но накрая си поговорихме и решихме, че не бива да се женим. Просто ми беше нужно малко време да се възстановя и да премисля възможностите си оттук нататък. Освен това не бързах да се прибирам вкъщи, където ме чакаше гневът на татко. Знаете колко държеше на този брак.
Беше възможно да са говорили с Мейвис и да знаят истината, но „време да се възстановя“ при всички положения бе приемливо извинение. Нямаше значение къде точно е прекарала това време. Ето защо остана изненадана, когато Едит решително подхвана:
— Значи всъщност не си гостувала на семейство Лок?
Преди да е измислила какво да каже, Джейн се намеси:
— Е, това е достатъчен отговор.
Офелия проследи погледа й и видя Рейфиъл Лок да влиза в салона. При вида му пулсът й моментално се учести. Нямаше представа какво търси той тук, но не можеше да отрече, че е развълнувана да го види. Определено не бе очаквала това да се случи толкова скоро след раздялата им.