Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Нямаше да му каже как се е съпротивлявала със зъби и нокти на „поканата“, че кажи-речи е била отвлечена в пущинаците на Нортъмбърланд. Не само че баща й не се интересуваше, ами и вече не й се говореше за това. От това пътуване беше получила повече, отколкото бе мечтала. Фактът, че сега още не е избухнала, бе красноречив пример за облагите, които бе придобила благодарение на намесата на Рейф в живота й.
— Поне влюбен ли е в теб като останалите? — попита Шърман.
— Не, но може да се каже, че се сприятелихме.
— Да не ми казваш, че не те е компрометирал? Такъв всеизвестен женкар и да не се опита да те прелъсти?
Тя се изчерви. Гневът й започна да нараства.
— Значи си бил наясно какъв е? Но въпреки това ми даде разрешение да му гостувам?
— Разбира се. Той е най-добрата партия в цяла Англия. Кажи ми, де, не го ли хвана?
Опитът й да накара баща си да се защитава, не сполучи. За тази цел беше нужно чувство за вина, каквото Шърман не притежаваше. Гневът й започваше да излиза от контрол.
— Може би не съм искала да го хващам.
— Да не си си загубила ума някъде?
Тя смело пресече стаята, облегна се с ръце на бюрото му и го изгледа яростно.
— Не, мисля, че най-сетне си намерих ума. Действително ли искаш да знаеш защо той не е подходящ за мой съпруг? Да, вярно, че е невероятно красив, богат и с титла. Той е всичко, което бих могла да си пожелая у един мъж. Но има нещо, което го прави неприемлив.
— Кое?
— Ти го искаш прекалено много за зет! След като кажи-речи ме хвърли на вълците в Йоркшир, открих, че не съм склонна да те ощастливя с женитбата си. Изненадан ли си?
Той се изправи, отвръщайки на яростния й поглед.
— Че си своеволна, злобна дъщеря? Никак не съм изненадан. Но ти ще се омъжиш за него. Не давам пукната пара как ще го завлечеш пред олтара, просто го направи! Иначе ще взема нещата в свои ръце.
Нямаше смисъл да му обяснява, че става дума за нейния живот, не за неговия. Тя излезе от стаята. Понеже бе прекалено ядосана, за да се присъедини към гостите в салона, неусетно се запъти към трапезарията.
Рейф още бе там. Току-що ставаше от мястото си, а чинията му бе празна. Другите двама мъже вече си бяха тръгнали, макар че присъствието им така или иначе не би я възпряло, тъй като действаше, без да мисли. Просто отиде при Рейф и го целуна страстно.
Той успя да прикрие изумлението си. Всъщност почти незабавно отговори на целувката й, изпусна чинията и я притисна към гърдите си. Това бе достатъчно. Офелия усети как гневът й се изпарява, заменен от страст. Много силна страст. Тя нарасна, щом той засмука езика й, който тя дръзко бе пъхнала в устата му. Стана дори по-мощна, когато той обхвана задника й с ръка, притискайки я към себе си.
Божичко, що за усещания събуждаше този мъж в нея! Гняв, страст, нежност, удоволствие — всичко, което човек можеше да си представи, но най-вече възбуда. Той бе нейната гибел и нейното избавление. Кога, по дяволите, бе станал така важен за нея? Права ли бе Джейн? Нима се беше влюбила?
Рейф я целуваше жадно, милваше гърба й, караше я да трепери сладостно… докато тя не осъзна, че не би могла да избере по-неподходящ момент да се отдават на интимности. Вратата беше широко отворена. От гостите ги делеше един коридор. Всеки можеше да стане свидетел на разгорещените им прегръдки.
При тази тревожна мисъл Офелия моментално се отдръпна. Сърцето й обаче щеше да изхвръкне от гърдите. Страните й пламтяха. Устните й вероятно бяха подути. Боеше се, че има вид на целувана. Както и Рейф. Офелия бе разрошила косата му и сега побърза да приглади кичурите. Но не можеше да заличи знойния плам в очите му. Той си пое дъх:
— Това беше неочаквано.
Тя също имаше проблеми с овладяването на дишането си.
— Научих го от теб — каза, имайки предвид, че Рейф се беше върнал да я целуне в каретата.
— Скара ли се с баща си?
— Как позна? — сухо отвърна тя.
Той нежно прокара пръст по бузата й.
— Искаш ли да оставиш задния вход отключен за мен?
Мисълта почти я накара да се вцепени от предвкусване на чувствени удоволствия.
— Ще си помисля — глухо прошепна тя.
Но докато тичаше нагоре по стълбището, за да се овладее и да си избие от главата мисълта за Рейф, знаеше, че ще остави вратата отключена.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Офелия спа цялата сутрин. Нямаше такива намерения, въпреки че бе предупредила Сейди да не я буди. Но това беше само защото си беше мислила — надявала — че тази сутрин ще си има компания в леглото. Преди да си легне снощи, беше помолила лакея да изкара коня й към обяд, за да поязди в Хайд Парк. По време на престоя си в провинцията ездата й липсваше. Беше свикнала да язди поне няколко пъти седмично.