Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— И аз се бях затъжила за теб, мамо.
— Повторният ти годеж с Дънкан беше голяма изненада.
— А разтрогването му още по-голяма — предположи Офелия.
— Ами да. Но я виж кой се интересува от теб! Бъдещият херцог Лок. Баща ти е страшно доволен.
Момичето потрепери.
— С Рейф сме просто приятели, мамо. Не се надявай на повече.
— Така ли? — намръщи се Мери. Разочарованието й беше очевидно. — Изобщо ли не го харесваш за съпруг?
— Може и да го харесвам, но той съвсем ясно показа, че не е готов на такава голяма стъпка. Освен това е много приятно да общувам с мъж, който не е паднал в нозете ми и ме уверява, че ме обича.
Мери забели очи.
— Е, още не го отписвай. Някои мъже се нуждаят от време, за да оценят това, което е под носа им. Но междувременно ще се държим така, сякаш не сме привлекли вниманието на най-личния ерген в кралството. Но трябваше да ни предупредиш, че се връщаш. Щях да дам вечеря в твоя чест.
Последното изобщо не бе изненада. Не беше изненада и откъде Офелия беше придобила представата, че даването на най-величествените балове, които Лондон някога е виждал, ще я направи щастлива. Животът на майка й се въртеше около даването на приеми и всякакви увеселения. Това вероятно също щеше да й достави известна радост, но сега Офелия си имаше цел: да се измъкне от опеката на баща си.
— Не е късно да организираш тържество, мамо — каза тя, за да задоволи Мери. — Така ще покажеш на всички, че отново съм се завърнала в Лондон.
— Да, взе ми думите от устата. Имам куп покани, които оставих настрана. Може би няма да е зле да ги прегледаш. Току-виж си открила нещо интересно за края на седмицата.
— Ще ги занеса в стаята си.
— Добре, върви да почиваш, а аз ще поработя върху списъка с гостите. Сигурна съм, че мога да изкуша неколцина да нарушат поетите си ангажименти, за да присъстват тук довечера.
Когато слезе на вечеря, Офелия откри, че Мери се е справила много по-добре. Къщата беше претъпкана с гости, предимно млади господа, които тя вече познаваше, макар че сред тях имаше и непознати лица. Младата жена беше облечена подходящо за случая.
Бе много приятно отново да разполага с целия си гардероб. Куфарите й предоставяха твърде ограничен избор. За тази вечер Сейди беше избрала рокля от нежна кремава коприна, украсена с бяла дантела. На ушите й висяха перли, овален медальон красеше изящната й шия. Косата й беше нагласена в обичайния висок кок с няколко къдрици по слепоочията, но Сейди й беше сложила перлени фуркети, за да придаде на прическата повече блясък.
Майка й я завари да гледа салона от коридора. Офелия повдигна вежда. Мери разбра и простичко каза:
— Не очаквах всички да приемат поканата, но трябваше да се досетя. В края на краищата ти си изключително популярна.
— Татко ще се появи ли?
Мери се изчерви.
— Не му съобщих, че си тук. Смятах да му кажа следобед, но той ми изпрати съобщение, че ще се прибере късно. — Тя сви рамене. — Няма значение. Неговото присъствие не ни е нужно, за да си изкараме добре.
Офелия едва не се засмя. Мери беше толкова предсказуема. Майка й знаеше, че Офелия не се разбира с баща си и между двамата често прехвърчат искри. Като не беше известила съпруга си за предстоящата вечеря и за завръщането на Офелия, Мери гарантираше на дъщеря си да се отпусне през първата си вечер в града и да се забавлява на импровизираното тържество.
Придружи я в салона. Двете едва прекрачиха прага и бяха наобиколени от обожатели, които търсеха вниманието на младата хубавица.
— Колко се радвам, че се завърнахте, лейди О!
— И то, без да сте сгодена!
— Както винаги вашата красота ме зашеметява, Офелия.
— Лорд Хач — представи й се друг джентълмен. — Надявам се, че ме помните?
— Очарован съм, милейди, както всеки път — каза лорд Кантъл и целуна ръката й.
— Запознай ме, Питър — нетърпеливо настоя някой пред приятеля си. — Не мога да изкажа с какво нетърпение очаквах запознанството с вас, лейди Офелия. Артемъс Билингс на вашите услуги — каза въпросният господин, когато Питър не изпълни молбата му.
Артемъс беше много красив и поне не беше споменал титла, което обикновено означаваше, че приема за дадено, че всички го познават. Може би трябваше да научи нещо повече за него, но това щеше да почака, докато успее да се освободи от обсадилите я кавалери. Всеки джентълмен настояваше да целуне ръката й.
С изключение на Хамилтън Смитфийлд, виконт Муърли. Наскоро навършил двайсет и една години и наследил титлата, Хамилтън доста се срамуваше да я заговори. Определено не беше показвал признаци, че е способен на днешната си дързост. Издърпа я встрани от тълпата и припряно изрече: