Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Защо не ни каза, че си го завоювала? — развълнува се Едит.
— Може би защото не съм сигурна в собствените си чувства.
Отговорът дойде неочаквано за самата нея. Офелия се ядоса на себе си. Точно каквото не искаше да признае!
— Мили Боже, влюбила си се, нали? — ахна Джейн.
— Не, не съм — незабавно отвърна Офелия. Боеше се обаче, че това е най-голямата лъжа, която е изричала.
ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Мери се грижеше да ангажира Рейф в разговор от мига на пристигането му. Офелия не бе изненадана, че майка й се е сетила да го покани, а че той е бил в Лондон, за да приеме поканата. Завчера го беше оставила в Съмърс Глейд. Не беше възможно Дънкан и Сабрина да са се оженили толкова бързо. Или може би вече се бяха венчали и Рейф бе пропуснал сватбата?
Нямаше начин да удовлетвори любопитството си на мига. Беше си отделила няколко минути да побъбри с приятелки, но тъй като повечето й обожатели се тълпяха около нея, много по-късно имаше възможност да поговори с Рейф насаме.
Имаше твърде много гости, но това често се случваше на приемите у семейство Рийд. Мери умееше да нарежда дълги бюфети с изискани ордьоври за по-придирчивите и маси с пълноценни ястия за любителите на доброто хапване.
Офелия напусна салона и когато се завърна, успя да се насочи право към Рейф. Той тъкмо си беше на пълнил чиния с храна и се оглеждаше за празен стол. За съжаление всички места в помещението вече бяха заети, защото сега повечето гости се хранеха.
— Трапезарията може би е празна — прошепна тя зад гърба му.
Светлосините му очи се заковаха върху нея. Дъхът й секна. Беше толкова хубав. Той всеки път й оказваше необикновено въздействие, но тази вечер изглеждаше особено привлекателен в тъмния жакет, който прилепваше по широките му рамене, в комбинация със снежнобялото шалче, завързано на хлабав възел. Златистите му кичури блестяха на светлината на свещите. Пулсът й се учести от близостта му. Божичко, дано реакцията й да не беше очевидна за околните.
Той навярно не беше забелязал нищо необичайно, защото я попита:
— А там има ли някакви столове, или всички са били пренесени тук?
Офелия се овладя.
— Ще останеш изненадан колко столове може да изнамери майка ми. Тя смята скромните приеми за разхищение на таланта си — рече и погледна препълнената му чиния.
Той се ухили:
— Пропуснах обяда.
— Е, ще проверим ли?
— Защо първо не си вземеш нещо за вечеря?
— Не съм гладна.
Той повдигна вежда.
— Така и не успяхме да поработим върху теглото ти.
Той се шегуваше — или може би не?
— Наистина ли смяташ, че съм прекалено слаба?
— Не е важно мнението ми за фигурата ти.
Тя се изчерви на секундата, вероятно защото забеляза как погледът му пламна, докато се взираше в гърдите й. Бързо грабна нещо от един от многото подноси на масата и поведе Рейф към трапезарията.
Тя не беше празна. Двама господа се хранеха в единия ъгъл на дългата маса, като дискутираха разгорещено. Единият от тях, Джонатан Кантърс, беше поискал ръката й преди петнайсет минути. Второто и предложение за тази вечер. Той беше не по-малко сериозен от младия Хамилтън. Джонатан я беше помолил да му стане съпруга и в началото на сезона, преди годежа й с Дънкан.
Тя дари двамата мъже със сърдечна усмивка, а после ги пренебрегна, за да разберат, че в момента не желае компанията им. Настани се в противоположния край на масата и зачака Рейф да седне до нея. Не можеше да повярва, че е успяла да сдържи любопитството си толкова дълго.
— Какво правиш тук? — прошепна. — Нали трябваше да си в Съмърс Глейд!
— Оказа се, че Сабрина и Дънкан няма да се женят в близките няколко седмици. Очевидно лелите на Сабрина са настояли за голяма сватба. Дънкан едва сдържаше нетърпението си, защото той пък не желае да чака. Реших, че мястото не е подходящо за мен, и се върнах в Лондон.
— Много жалко, че си разбрал това, след като вече бях потеглила.
— Да, наистина. Всъщност затова пропуснах обяда. Мислех си, че ще те настигна на сутринта, но не открих в коя странноприемница си отседнала.
— Много съм изненадана, че те виждам тук, че си приел поканата на майка ми. Можех да се закълна, че по никакъв начин не искаш името ти да се свързва с моето.
— Присъствието ми тук не свързва имената ни, драга. Освен това не съм се връщал вкъщи, за да получа поканата, за която говориш. Просто се отбих у вас, за да се уверя, че си се прибрала благополучно.
— Хм, много мило от твоя страна.
— Имам своите мигове на благородство.