Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Той упорито стисна челюсти.

— Пътят, който поехте, е опасен, няма да го отрека. Но ако вярвате сляпо на всеки лъжец и заговорник, ще свършите като братята си.

Упоритостта му я ядоса. „Отнася се с мен като с малко дете.“

— Колкото до Белвас Силния, той не може да измисли как да се добере сам и до закуската си. А Арстан Бялата брада той какво толкова ме е излъгал?

— Той не е това, за което се представя. Говори ви по-дръзко, отколкото би се осмелил един скуайър.

— Говори ми откровено, защото така му заповядах. Познавал е брат ми.

— Много хора познаваха брат ви. Ваша милост, във Вестерос лорд-командирът на Кралската гвардия заседава в малкия съвет и служи на краля както с меча си, така и с ума си. Ако аз съм първият на вашата Кралска гвардия, моля, изслушайте ме. Трябва да ви изложа своя план.

— Какъв план? Кажи ми.

— Илирио Мопатис иска са се върнете в Пентос, под неговия покрив. Много добре, идете при него… но когато вие решите и не сама.

Нека да видим първо колко верни и послушни са тези ваши нови поданици. Заповядайте на Гролео да смени курса към Робския залив. Дани не беше много сигурна дали това, което чува, й харесва. Всичко, което беше чувала за тържищата на човешка плът в големите робски градове на Юнкай, Мийрийн и Ащапор, будеше погнусата й и я плашеше.

— Какво толкова мога да намеря в Робския залив?

— Войска — каза сир Джора. — Щом Белвас Силния толкова ви допада, можете да си купите стотици като него от бойните ями на Мийрийн… но аз бих насочил платната към Ащапор. В Ащапор можете да си купите Неопетнени.

— Робите с островърхите бронзови шапки? — Дани беше виждала стражи от Неопетнени, поставени на пост пред портите на магистри и архонти. — Защо са ми нужни Неопетнени? Та те дори не яздят коне и повечето от тях са дебели.

— Неопетнените, които може би сте виждали в Пентос и Мир, са домашна стража. Тази служба е лека, а евнусите бездруго са склонни към напълняване. Храната е единственият порок, който им е позволен. Да съдиш за Неопетнените само по неколцина стари домашни роби е все едно да съдиш за скуайърите по Арстан Бялата брада, ваша милост. Знаете ли историята за Трите хиляди на Кохор?

— Не. — Завивката се смъкна от рамото на Дани и тя я придърпа отново.

— Било е преди четиристотин години или повече, когато дотраките за пръв път тръгнали на изток, като опустошавали по пътя си и подлагали на огън всяко село и град. Халът, който ги предвождал, се казвал Темо. Неговият халазар не бил толкова голям, колкото на Дрого, но все пак бил доста голям. Поне петдесет хиляди. Половината от тях били воини с дълги плитки и с камбанки, които дрънкали в косите им. Кохорците разбрали, че идат. Укрепили стените си, удвоили стражата и освен това платили на две наемни чети, тези на Ярките знамена и на Вторите синове. И като последно хрумване изпратили един свой човек в Ащапор, да купи три хиляди Неопетнени. Пътят обратно до Кохор обаче бил дълъг и когато стигнали, видели прахоляк и чули далечния грохот на битката.