Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Пу за тебе! Видях те!
Заразена от щастливия му детски смях, Шимейн не забеляза как мъжът пред нея извърна глава, за да долови нежния аромат на косите й, нито как погледът му погали с копнеж малкото й, деликатно ухо и плитката, която беше свила на кок в долната част на тила си. Ако в този момент бе вдигнала глава, сигурно щеше да зърне и жаждата, пламтяща в тези кехлибарени очи, които я изпиваха. Но тя не го стори.
Най-накрая Андрю склони Шимейн да го вземе на ръце и явно не бе недоволен от това. Тананикайки тихичко на момчето, тя изпрати Гейдж до задната веранда и когато той се отправи към стъпалата, прошепна на Андрю да му помаха за довиждане.
— Довиждане, тате — извика усмихнато детето.
Баща му се извърна със смях, приближи се и нежно пъхна пръст под брадичката му, за да вдигне малкото личице и да го целуне любящо по челото.
— Бъди добро момче, Анди.
Андрю извърна огромните си, любопитни кафяви очи към жената, която го държеше, сетне отново погледна баща си.
— Целувка за Шемей, тате?
— О, не, Андрю! — възкликна Шимейн и поклати невярващо глава. Надяваше се господарят й да не реши, че тя е дала тази идея на момчето. Гейдж се подчини охотно, хвана лицето й в дланите си и притисна устни към нейните, сподирен от радостния смях на сина си. Целувката му бе много повече от обичайното вяло докосване на устни между двама непознати. Беше гореща и страстна като целувките на Морис.
Шимейн отстъпи объркано назад, изумена от странните, прекрасни усещания, които този мимолетен допир на устните му бе разпалил в младото й женско тяло. Гейдж отвърна на слисания й поглед с лека закачлива усмивка, докосна небрежно с пръст челото си за поздрав, сетне се обърна и се отдалечи през верандата с бързи, широки крачки. Жестът и походката му се сториха на Шимейн толкова равнодушни на фона на силните емоции, които бяха обзели нея самата, че тя се почувства наранена и оскърбена.
Прекрасно си спомняше пламенността, с която Морис бе търсил целувките й и колко често й се бе налагало да го моли да охлади страстта си и да почака, докато се оженят. След годежа той неведнъж я бе умолявал да му се отдаде, кълнейки се, че ще бъде внимателен с нея и дискретен с останалите, че никой няма да разбере. Но Шимейн беше проявила решителност и здрав разум, с които майка й с основание би се гордяла, и го бе убедила, че ще е по-добре да изчакат и да се насладят на интимните радости на брака в първата си брачна нощ, отколкото да пренебрегнат опасността с Морис, не дай боже, да се случи нещо и тя да остане неомъжена и с дете.
Гейдж се обърна още веднъж, за да махне с ръка на сина си и на Шимейн, и пое надолу по пътеката, която водеше към работилницата. Останалите мъже вече се задаваха на конете си откъм тесния път, криволичещ през гората. През по-голямата част от деня той и неговите работници щяха да опаковат и подреждат готовите мебели, които трябваше да откарат в Уилямсбърг. Въпреки че датата на доставката още не беше уговорена, бе по-разумно мебелите да бъдат опаковани отсега, за да не се повредят. Гейдж се надяваше в най-скоро време да ги откара нагоре по реката, да ги предаде на новите им собственици и да получи възнаграждението си. Дотогава на стария корабен дърводелец Фланъри Морган и на неговия син Гилиън щеше да им се наложи да работят сами, без помощта и указанията на Гейдж. Все още не разполагаше с достатъчно средства, за да изостави мебелите и да се посвети изцяло на своя кораб.
Мъжете приключиха сравнително бързо с увиването на готовите мебели в платна и започнаха да сковават палетите, в които щяха да ги поставят. Гейдж и Рамзи Тейт — висок, широкоплещест мъж на четиридесет и една години — излязоха навън и се заеха да избират дълги, грубо издялани греди от скупчените под навеса дървета и да ги внасят в работилницата. Работата им вървеше необезпокоявано до момента, в който Гейдж неволно хвърли поглед към къщата и застина.
Любопитен да узнае какво е привлякло вниманието на работодателя му, Рамзи проследи посоката на втренчения му поглед и съзря млада огненокоса жена, която вадеше вода от кладенеца. Нямаше нужда от обяснения. Причината за внезапната разсеяност на Гейдж бе повече от очевидна.