Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Тая Мия също мож’ да ти стане могъщ съюзник, ако успееш да я привлечеш на своя страна. На света едва ли има нещо по-опасно от една вбесена майка.
— Връщаме се — каза Мия. — Отговорих на твоите въпроси, студът може да навреди на бебето, а и онази злобната е тук. Съвещанието ни приключи.
Сузана обаче се изплъзна от хватката и и се отдръпна малко назад, извън досега на ничията дъщеря. Когато се озова между два от зъберите, леденият вятър я проряза като нож през тънката и ризка, ала също така успя да прочисти съзнанието и.
— Част от нея съм аз, защото тя има достъп до спомените ми. Пръстенът на Еди, хората от Ривър Кросинг, Блейн Моно… Ала тя трябва да е и нещо повече от мен, понеже… понеже…
— Давай, момиче, не се справяш зле, ама си малко бавна.
— Понеже тя знае и всички тези неща за демоните — хем и за малките, хем и за Демоните на стихиите. Тя знае как са се появили Лъчите — до известна степен, знае и за онази магическа супа на първозданието — Първоначалието. Никога преди не съм чувала тази дума и просто не е възможно да я е взела от паметта ми.
Мина и през ума, че този разговор напомня начина, по който родители обсъждат новороденото си бебе. Тяхното дългоочаквано мъниче. Има твоя нос, да, обаче очите му са същите като твоите, направо ти е одрал кожата, ала откъде, за Бога, е наследил тази коса?
— И не забравяй, че Мия има някакви приятелчета в Ню-Йорк — продължи Дета, — или поне иска да ги смята за такива. — Значи тя всъщност представлява някой друг или нещо друго. Нещо от невидимия свят на болестотворните или домашните демони. Ала какво точно? Дали наистина е някой от Демоните на стихиите?
Дета се изсмя.
— Тя твърди това, обаче съм сигурна, че лъже като дърт циганин, захарче! Сигурна съм!
— Тогава какво представлява? Каква е била, преди да стане Мия?
Изведнъж телефонът, усилен до някаква невъобразима, спукваща тъпанчетата височина, започна да звъни. Звучеше толкова не на място на крепостната стена на този изоставен замък, че отначало Сузана не можа да разбере какво беше това. Тварите, които бродеха из Дискордия — чакали, хиени или каквито там бяха — тъкмо бяха поутихнали, когато пронизителният звън ги накара отново да започнат да се кикотят и да вият.
Ала Мия — ничията дъщеря, майка на Мордред — веднага се досети за произхода на необичайния за този пейзаж звук. Тя пристъпи напред и Сузана веднага почувства как светът потрепна и изгуби реалните си очертания. Сякаш всичко около нея внезапно застина, превръщайки се в нещо като лошо нарисувана картина.
— Не! — извика тя и се хвърли към Мия.
Обаче Мия — бременна или не, изподрана или не, с подути глезени или не — лесно я надви. Роланд им беше показал няколко по-специални трика от ръкопашния бой (онази част от нея, където бе живяла Дета, направо беше изцвилила от удоволствие при мръснишката им същност), ала се оказаха безполезни срещу Мия — тя съумя да ги отбие, преди Сузана дори да ги е изпълнила.
— Разбира се, много ясно, та тя знае за тия трикове, както знае за леля Талита от Ривър Кросинг и Гашър от Луд, защото има достъп до спомените ти, защото до известна степен е самата теб…
Тук потокът на мислите и секна, тъй като Мия бе извила ръцете и зад гърба и и — о, Боже! — болката беше непоносима.
— Ама ти си най-лигавата шунда на света! — каза и Дета със странна смесица от топлота и презрение в гласа си. Преди Сузана да успее да и отговори, се случи нещо удивително — светът се разкъса като тънък лист хартия. Съдраното място започваше от мръсния калдъръм на крепостната стена, минаваше през най-близкия зъбер и стигаше чак до небето. Там лъкатушеше зигзагообразно сред обсипания със звезди небосвод и разделяше сърповидната луна на две.
За секунда Сузана си помисли, че това разкъсване беше ясен знак за рухването на последните два Лъча и сгромолясването на Тъмната кула. После обаче видя през зейналия процеп как две жени лежат на едното от двете легла в стая 1919 на хотел „Плаза Парк Хаят“. Ръцете на всяка обгръщаха другата и очите им бяха затворени. Бяха облечени в едни и същи изцапани с кръв ризки и сини дънки. Чертите на лицата им бяха идентични, обаче краката на едната продължаваха и под коляното, тя имаше права, подобна на коприна коса и млечнобяла кожа.
— Не си играй с мен! — изсъска Мия в ухото и. Сузана усети как от устата на жената изхвърча слюнка. — Не си играй с мен, нито пък с мъничето ми! По-силна съм от теб, разбираш ли какво ти говоря? По-силна съм!