Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Нямаше никакво съмнение в това, помисли си Сузана, докато се приближаваше неумолимо към уголемяващия се отвор. Поне засега.
Тя пропадна в прореза, който щеше да я отведе в реалността. За момент почувства кожата си едновременно пламтяща и покрита с лед. Нейде, незнайно къде, се чуваше приглушеният звън на тодашните камбанки и изведнъж…
… тя се надигна от леглото и седна. Една жена, не две, но поне имаше крака. Сузана бе изблъскана безцеремонно назад и сега Мия управляваше автобуса. Ничията дъщеря се протегна към телефона, вдигна слушалката и я приближи до ухото си — първоначално наопаки, ала после я завъртя.
— Ало? Ало?
— Здравей, Мия. Казвам се…
Тя безцеремонно прекъсна непознатия:
— Ще ми позволите ли да задържа мъничето си? Защото тази кучка разправя, че нямало да стане така!
Настана пауза — отначало дълга, а после — много дълга.
Сузана почувства страха на Мия — първо бликащ като ручейче, а после — като наводнение.
„Не трябва да се държиш така — опита се да и каже. — Ти имаш онова, което искат те, това, от което се нуждаят… не разбираш ли?“
— Ало, там ли сте? За Бога, там ли сте? МОЛЯ ВИ, КАЖЕТЕ МИ, ЧЕ СТЕ ТАМ!
— Тук съм — рече спокойно мъжът. — Вече ще говорим ли нормално, Мия, ничия дъще? Или по-добре да затворя и да изчакам, докато не се почувстваш… повече като себе си?
— Не! Не, не правете това, не го правете, моля аз!
— Ще ме прекъсваш ли отново? Защото няма никакво оправдание за неприличното ти държание.
— Обещавам!
— Казвам се Ричард П. Сейър. — Сузана беше чувала това име, ала къде ли? — Знаеш какво трябва да направя, нали?
— Да! — вече звучеше по-кротко. Даже се мъчеше да се хареса. — „Дикси Пиг“. Шейсет и първа и „Лексингуърт“.
— „Лексингтън“ — поправи я мъжът. — Одета Холмс ще ти помогне да я намериш, сигурен съм в това.
На тъмнокожата жена и се искаше да изкрещи: „Не се казвам така!“, обаче не каза нищо. На Сейър щеше да му хареса тя да крещи — определено. Щеше да му хареса тя да изгуби самообладание.
— Там ли си, Одета? — Тонът му беше приятно закачлив. — Там ли си, нахална кучко?
Тя не отговори.
— Тук вътре е — рече Мия. — Не знам защо не отговаря. В момента се крие някъде.
— О, мисля, че се досещам защо — рече снизходително Сейър. — Май не и харесва много да я наричат така. — След което добави нещо, което тъмнокожата жена не можа да разбере: — „Не ме наричайте Клей повече — Клей е име на роб, наричайте ме Мохамед Али!“ Нали така, Сузана? Или това май беше след твоето време? Малко по-късничко, нали така? Съжалявам. Времето може да е толкова объркващо понякога, нали? Няма значение. Трябва да ти кажа нещичко, скъпа. Боя се, че няма да ти хареса особено, ала мисля, че трябва да го знаеш. Сузана запази мълчание. Нямаше да и бъде много лесно.
— Що се отнася до непосредственото бъдеще на твоето мъниче, Мия, изненадан съм, че изобщо смяташ за необходимо да питаш — рече Сейър. Гласът му звучеше уравновесено и гладко и беше пропит с точно толкова гняв, колкото трябваше. Какъвто и да беше този човек, владееше се до съвършенство. — Кралят държи на думата си и спазва обещанията си, за разлика от някои, които мога веднага да ти назова. И като оставим настрана въпросите, засягащи нашето сътрудничество, помисли си за практическата страна на нещата! Кой друг може да се заеме с отглеждането на най-значимото дете, което някога се е раждало… по-значимо от Христос, от Буда, от пророка Мохамед… На чия друга гръд, ако позволиш грубостта ми, можем да го поверим, за да суче от нея…
„Това е музика за ушите и — помисли си мрачно Сузана. — Всичко, което тя иска да чуе. И защо? Защото е Майка.“
— Ще го поверите на мен! — извика Мия. — На мен! Само на мен, разбира се, че на мен! Благодаря ви! Благодаря ви!
Тъмнокожата жена най-накрая проговори. Каза и да не му вярва. Естествено, беше пренебрегната по най-груб начин.
— Да излъжа пред теб би било все едно да наруша обещание, което съм дал на собствената си майка — заяви гласът в слушалката. („Имал ли си някога майка, а, захарче?“, искаше да разбере Дета.) — Макар че истината понякога боли, лъжите често се връщат обратно при нас и ни нараняват жестоко, не е ли така? Истината в този случай е, че няма да бъдеш до своето мъниче за дълго, Мия, защото детството му няма да е като на другите, нормалните деца…
— Зная! О, зная!
— … ала през петте години, през които ще се грижиш за него… или може би седем, възможно е и да са седем… той ще получава най-доброто от всичко. От теб, естествено, но и от нас. Нашата намеса ще бъде минимална…