Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Нещо подобно — отвърна уклончиво непознатият. — Моля ви, побързайте.
Той отвори тихо вратата и изруга, когато тя изскърца. Хвана ръката на Изабела и я поведе напред. В другата стискаше факлата.
— Насам, господарю, в тунела няма никой — повика го тихо Патрик.
Изабела хвана ръката на Матилда и всички забързаха през тесния ходник, за да слязат в подземието. Изабела се спъна в нещо на пода.
— Внимавайте! — предупреди Рудолф и вдигна факлата.
Изабела изписка задавено — беше се спънала в човешко тяло.
— Тихо, тук има още войници — изшътка Патрик. Продължиха по малък страничен коридор. На едно място Патрик натисна стената и камъкът поддаде.
Матилда притисна ръце към сърцето си, за да укроти лудото му биене.
— Света майко на небето, подкрепи ни, закриляй живота на господарката ми, пази и мен, а ние ще ти посветим невинността си и ще прекараме живота си в манастира, за да ти служим — шепнеше непрекъснато тя.
— Не обещавайте неща, които няма да изпълните — предупреди я подигравателно Рудолф и поведе двете млади дами по тъмния тунел.
— Вие сте безбожник! — изфуча Матилда, но непознатият не й отговори. Подът на тунела беше хлъзгав, от тавана капеше вода, по лицата им полепнаха паяжини.
— Има ли плъхове тук? — попита със страх Изабела.
— Целият замък е пълен с плъхове — отговори двусмислено Рудолф.
Патрик вървеше напред, опипвайки стените, и тихо ругаеше.
— Млъкни, Патрик, тук има дами! — скастри го Рудолф, но в гласа му имаше недвусмислена подигравка и Изабела се почувства неловко. Май спасителят им се подиграваше с тях?
Най-сетне стигнаха до края на тунела и се измъкнаха навън. Озоваха се зад гъсталак бодливи храсти и Изабела изпита жал за красивата си рокля, която многократно се беше закачила за тръните. Матилда не беше по-добре, но въпреки това не преставаше да говори. Сега молеше един по един небесните светци да й помогнат да преживее приключението.
Някъде наблизо изпръхтяха коне.
— Имаме един кон по-малко — извика Патрик, който вървеше пръв.
— Няма проблем — успокои го Рудолф. — Аз ще взема дивата котка при мен, за да не избяга. Би било жалко, нали?
Матилда изсъска вбесено, но Рудолф сложи ръка на устата й.
— Не викайте, скъпа, стражите на кулата могат да ни чуят! Не искам някоя стрела да се забие между ребрата ни. Патрик, помогни на дамата да възседне коня! Нали можете да яздите, Изабела?
— Естествено, че мога да яздя — отговори високомерно тя.
— Искам да кажа, с мъжко седло. За съжаление не можахме да намерим дамско.
— Какво? Но това не е прилично! — Изабела възмутено поклати глава.
Рудолф я бутна доста грубичко към коня.
— Сега е нощ и никой няма да ви види. А и в момента ми е абсолютно все едно дали е прилично или не. Предстои ни дълъг път и трябва да препускаме. В тъмнината се язди по-сигурно на мъжко седло.
— Къде ни водите? — попита страхливо Матилда.
— На свобода! Хайде, трябва да тръгваме. — Рудолф сложи Матилда пред себе си на седлото и я прегърна здраво. В първия момент тя се скова и се опита да се освободи. — Стойте мирно и няма да ви е неудобно. Ще ви държа здраво, за да не паднете. Патрик, ти внимавай за Изабела. Не бива да я загубим!
— Да, господарю! За мен е чест да служа на дамата.
Трите коня препуснаха в мрака. Патрик държеше юздите на коня на Изабела и препускаше редом с нея през поляните. Рицарят Рудолф ги следваше с Матилда в скута си. Въпреки бързината той се наслаждаваше на допира до тялото й и уж случайно притисна лице към червените й къдрици.
Необичайната близост на мъж правеше Матилда несигурна, но в същото време тя се почувства защитена. Никога преди това не беше общувала с мъж по този начин и сега се радваше на усещането за спокойна сила и корави мускули, които се опираха в гърба й. Беше твърде тъмно, за да види лицето му, но когато се навеждаше към нея, за да й каже няколко окуражителни думи, в стомаха й сякаш пърхаха пеперуди. Не беше неприятно да се облегне на него, даже напротив. Очевидно не хранеше непочтени намерения спрямо нея. Беше рискувал живота си, за да ги освободи от замъка на Гундрам, и сигурно щеше да ги върне в двора на княза. За Матилда той беше истински герой!
Гъвкав като котка, Рупърт дьо Казевил се промъкваше безшумно в нощта. Тъмната му наметка се сливаше с мрака. Едната му ръка стискаше дръжката на камата. Случаен наблюдател би открил на лицето му мрачна решителност, но никой не го видя, никой не го чу. Само тъмната му сянка се промъкна покрай стените към кулата. Отвори предпазливо скърцащата врата и се промуши вътре. Меките ботуши не вдигаха шум по грапавите каменни стъпала към подземието. Само няколко факли и лоени свещи осветяваха мрачния коридор. На един сламеник хъркаше старият пазач. На колана му висеше железен пръстен с няколко ключа.