Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Е, принцесо, значи размислихте? — Това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
— Позволете ни да се разходим на чист въздух. Дори вие не можете да бъдете толкова жесток — помоли Изабела, макар че беше готова да му издере очите. Първо трябваше да излязат от затвора. Навън все щеше да им хрумне нещо.
— Днес съм в много добро настроение, принцесо, защото прекарах изключително приятна нощ. Затова ще проявя добротата си и ще ви разведа из моя замък. Така ще се убедите от какво искахте да се откажете. Ще позволите ли? — Той й протегна ръка и Изабела сложи своята върху лакътя му. След това излезе с високо вдигната глава от влажния затвор и повика Матилда да я следва.
Щом се озова навън, заслепена затвори очи. Топлите лъчи на залязващото слънце зарумениха бледата й кожа и тя напълни дробовете си със свежия пролетен въздух. Многобройните обитатели на замъка смаяно й правеха място и се кланяха, мърморейки възхитено.
— Те ви обичат още отсега — пошепна в ухото й Гундрам. — Готов съм да ви предложа един малък рай. Погледнете този прекрасен замък, това ще бъде вашето царство. Ще си имате дори малка градина. Сякаш сте си у дома!
Изабела не можа да възрази. Гундрам беше напълно прав — замъкът беше прекрасен, в много добро състояние.
— Вие ли го построихте? — попита тя.
— Не, макар да съм горд с него, сякаш аз съм го построил. Принадлежеше към васалните владения на Мартин от Трейтнар. Той извърши престъпления, с които опетни честта си и го лишиха от ленните му владения. Сега живее като вълк в пустошта. — Той се изсмя уверено. — Аз го преследвам и ще го хвана!
Изабела пребледня.
— Какво е направил този рицар?
— Нима не знаете? Той уби императора!
— Императора? За Барбароса ли говорите?
— Естествено. Коварно удавяне по време на кръстоносния поход. Явно не му е било достатъчно, че беше довереник на императора. Безсрамно се възползва от доверието на Фридрих, защото му се искаше да стане крал на Свещената земя. Сега се крие като крастав пес, плячкосва, убива и опожарява мирните села, напада беззащитни пътници, не се спира дори пред жени. Вие го преживяхте на собствения си гръб!
Изабела мълчеше. Ето каква беше историята на странния рицар-разбойник!
— Видях едно село — рече тихо тя. — Всички бяха мъртви, по дърветата висяха обесени, къщите бяха изгорени, добитъкът — изклан. Даже църквата беше разрушена.
— Нима изпитвате съжаление към този убиец и крадец? — попита Гундрам с високо вдигнати вежди.
— Не — отвърна тихо тя и го погледна. — Вие сте добър християнин, Гундрам. Вярвам, че няма да откажете на молбата ми да се помоля в параклиса ви.
Гундрам спря и я погледна замислено.
— Забравяте, че все още сте моя пленница. Но по изключение ще удовлетворя молбата ви. Все пак знайте, че това не е обещание за смекчаване на наказанието! Ще напуснете затвора едва когато станете моя съпруга. Ще видите баща си едва когато заловя убиеца на Гунила!
Изабела сведе глава. Не можеше да избяга от замъка. А Гундрам нямаше никакво намерение да я освободи доброволно. Той я придружи до параклиса и се оттегли, когато двете с Матилда коленичиха пред простия олтар. Никой не забеляза стройната фигура в тъмна наметка, скрита в една ниша.
Дьо Казевил стисна дръжката на камата си. Какъв удобен случай! Златното гълъбче му бе поднесено на табличка. Изабела носеше ключа на шията си!
Сега, скъпа Изабела, ще заслужа четиристотинте златни монети, които получих за теб!
Той извади камата и се плъзна безшумно зад потъналите в молитва момичета. Надяваше се другата да не се разпищи, когато прониже гърлото на Изабела. Може би трябваше да ги убие едновременно. Изабела беше виновна за смъртта на Гунила! Втренчил поглед в двете неподвижни фигури, той се приготви за скок. В същия миг вратата на параклиса се отвори с трясък и в параклиса влетя Гундрам.
— Край на молитвата! — изрева той.
Дьо Казевил се метна светкавично зад най-близката колона отстрани на олтара. Гундрам не го забеляза в полумрака на параклиса. Ръката му гневно стисна дръжката на фино изработената ориенталска кама.
Изабела и Матилда се изправиха и излязоха от параклиса заедно с Гундрам. Дьо Казевил се отпусна бавно на каменния под и надраска с върха на камата си дяволския знак в камъка.
Патрик балансираше с подноса с храната на затворничките. За огромно учудване на Изабела и Матилда в чинията имаше парче студено месо, пушена риба, сирене с подправки и гърненце със сметана. Хлябът беше бял, от стомната се носеше издайнически аромат на вино.
— В гората чака соколът — съобщи тайнствено Патрик и се засмя на учудването им. — Скоро ще разтвори крилете си. Очаква повика на совата.