Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Боже, Джейни, та ние я зърнахме само за няколко минути. Изглеждаше много красива, но независимо от необикновения чар на дамата, доколкото познавам Бо — заяви той по мъжки реалистично, — след две седмици вече ще я е заменил с нова.
— А пък аз смятам, че той изглеждаше много влюбен. Видя ли как я гледаше? Освен това и той трябва да се ожени някога.
Съпругът й недоверчиво я изгледа.
— Ако беше влюбен, което сериозно ме съмнява, то това е било само в едно отношение, повярвай ми. Не бих очаквал в скоро време сватбена покана от Бо.
— Не съм толкова сигурна. И ти първоначално не възнамеряваше да се ожениш за мен.
— Трябваше да действам, преди Дарси Монтейг да ти беше завъртял главата — усмихна се той.
— Защо тогава и с Бо да не е така?
— Защото, скъпа ми съпруго, той не прави разлика между жените — прекалено много са, за да може вниманието му да се насочи само към една-единствена жена. Те направо се редят на опашка за него.
— Може би грешиш — възрази Джейн и леко се нацупи.
— И Наполеон може би има златно сърце, но да не залагаме всичко нито на единия, нито на другия.
— Вие мъжете нищо не разбирате от любов.
— В това число и Бо Сен Жюл — подчерта мъжът й.
Със седналата в скута му Сирина, прегърнала го през врата и предизвикваща усмивките му с чаровния си смях в леко поклащащата се каляска, Бо си мислеше да отложи вечерята, за да не му се налага да споделя компанията й с никой друг.
— Ходи ли ти се у Деймиън? — прошепна той, докато я галеше по гърба, а усещането му доставяше наслада, която никога дотогава не беше изпитвал.
— Ще направя това, което на теб ти се прави — прошепна тя и го загризка по ухото.
— А това в момента не включва Деймиън — промълви той закачливо.
— Чудесно. Всичко е невероятно чудесно, скъпи, включително целият свят — възторжено заяви тя.
— Лесно е човек да ти угоди — ухили се той.
Сирина отвори очи и бавно впи поглед в него:
— Имай го предвид.
— Няма да забравя, повярвай ми. Мисля, че никога няма да забравя последния път, когато свърши.
— Да не би да съм незабравима? — любвеобилно замърка тя.
— О, да.
Тогава не знаеше, че тази фраза щеше да се окаже пророческа.
Девета глава
Достави му удоволствие да покаже на Сирина забележителностите на Лисабон. Видяха Алфама, стария квартал с дълга история, с цял лабиринт от стръмни улички, стълбища и малки площадчета, а сред множеството къщи от време на време се появяваше фасадата на някой голям дворец.
Се Патриаркал, масивната и подобна на крепост най-стара църква в Лисабон, основана през дванадесети век, беше разположена на южния склон на квартала. Романският й силует беше олекотен от готически и барокови елементи.
Дворцовият площад, един от най-красивите площади в Европа, и останките от замъка Свети Георги по възвишенията предлагаха просторна панорама към Тагус. Замъкът, чиито основи бяха положени през желязната епоха, беше окупиран от римляни, готи и араби и превърнат в кралски дворец през 1300 година. Сирина и Бо застанаха на входа му, откъдето пред тях се откри прелестна гледка към целия вътрешен град.
Когато вече се бяха нагледали на живописни църкви, дворци и криволичещи улички, Бо заведе Сирина на елегантната търговска улица Руа Гарет в Киадо. Момичето проявяваше жив интерес към всички красиви предмети, изложени в антикварните магазинчета, които чичото на графа често посещаваше. Бо я придума да пробва една тежка перлена огърлица, но Сирина не му позволи да й я купи. Огърлицата, изработена в средновековна Саксония, преди векове била пренесена в Португалия като зестра.
— Прекалено скъпа е — промълви девойката, когато Бо настоя да я приеме като подарък. После той благородно се отказа от по-нататъшни възражения, а тя му позволи да й купи малка кехлибарена брошка с диво цвете в средата, защото все пак искаше да запази нещо за спомен от него и от времето, което бяха прекарали заедно.
Когато се върнаха в хотела по здрач, кутиите от модистката вече бяха пристигнали и Сирина с блеснал поглед извади копринената рокля от сребристата опаковка.
— О-о-о… — възкликна тя с просълзени очи, развълнувана от гледката, която й навяваше толкова спомени… Майка й беше облечена в жълта рокля на портрета, нарисуван малко след сватбата й, а бледият й лик грееше от платното, колко пъти Сирина беше заставала пред портрета да разговаря с майка си сякаш беше още жива, колко пъти след смъртта й беше откривала баща си, седнал пред картината обляно в сълзи лице. Тя преглътна и потисна тъжните си чувства.