Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Е, тогава сигурно е нещо сериозно. — Джърл познаваше стареца от престоя му в Арборлон. Помълча и после добави: — Дали е свързано с онова същество, което наричат Господаря на Магията?
— Винаги си схващал бързо. Да, така е. Той напредва на юг с армиите си, за да нападне джуджетата. Знаеше ли това?
— Носят се слухове за придвижване на тролите към Стрелехайм. Мислехме, че сигурно са се насочили на запад, към нас.
— Първо ще нападнат джуджетата, после вас. Задачата ми е да убедя Куртан Балиндарох да изпрати елфи в подкрепление. Предполагам, че ще ми трябва помощ за това.
Джърл Шанара посегна към юздите на коня си.
— Нека се махнем от пътя и да седнем да поговорим на сянка. Нали нямаш нищо против, ако не продължим веднага към града?
— Бих поговорил първо насаме с теб.
— Добре. Всеки път, щом те видя, забелязвам, че заприличваш все повече на сестра си. — Те подкараха конете към гората и ги вързаха за един тънък ясен. — Това е комплимент, нали разбираш.
— Разбирам — усмихна се Тей. — Как е тя?
— Щастлива и доволна със своето семейство. — Джърл го погледна тъжно. — Справя се доста добре без мен в края на краищата.
— Кира никога не е била за теб. Знаеш го по-добре от мен. Виж само как живееш. Какво би направил с живота й? Или пък тя с твоя? Нищо не ви свързва, освен детството.
Джърл изсумтя.
— Това важи и за нас двамата, но ние все още сме близки.
— Близки не означава женени. А и при нас е различно.
Тей се настани на тревата и сви крака пред себе си. Джърл приседна на един пън, леко прояден от дъждовете и времето, и заби поглед в ботушите си, сякаш ги виждаше за първи път. Загорелите му от слънцето ръце бяха нашарени от бели белези и малки червени резки и драскотини. Тей не можеше да си спомни време, когато те не бяха изглеждали точно по този начин.
— Още ли си капитан на Дворцовата стража? — попита той приятеля си.
Джърл поклати глава.
— О, станах доста по-важна клечка. Сега съм главен съветник по военните въпроси на Куртан. Де факто съм негов генерал, нещо като старши на генералите. Не че в момента има значение, тъй като не сме във война с никого. Но предполагам, че това може да се промени, нали?
— Бремен смята, че Господаря на Магията ще се опита да покори другите раси, като започне с джуджетата и продължи нататък. Тролската армия е силна. Ако расите не се обединят срещу него, ще бъдат завладени една по една.
— Но друидите няма да позволят това да се случи. Макар и вече да западат — не се обиждай, Тей, — все пак няма да останат със скръстени ръце.
— Бремен вярва, че Паранор е паднал и друидите са били унищожени.
Джърл Шанара бавно се изправи и стисна устни при тази новина.
— Кога се е случило? Не сме чули нищо.
— Най-много преди ден-два. Бремен тръгна обратно към Паранор, за да се увери, но мен изпрати в Арборлон, така че не мога да съм сигурен. Би било добре да пратиш някого да провери дали е вярно, преди да говоря с краля. Някой, на когото може да се разчита.
— Ще го направя. — Джърл поклати бавно глава. — И всички друиди ли са мъртви? Всички?
— Всички освен мен, Бремен, едно джудже на име Риска и една жена от Сторлок, която все още се обучава. Напуснахме заедно Паранор преди нападението. Може и някой друг да е избягал по-късно.
Джърл го погледна остро.
— Значи ти си се върнал, за да ни предупредиш, да съобщиш за падането на Паранор и да молиш за помощ срещу Господаря на Магията и тролските му армии.
— И за още едно нещо. Нещо много важно. И точно за него ще се нуждая най-много от помощта ти, Джърл. Съществува един Черен елфически камък, който обладава огромна магическа сила. Той е много по-опасен от всички останали и е бил скрит още във времето на вълшебното царство в Брейклайн. Бремен откри някои указания къде може да се намира, но Господаря на Магията и неговите изчадия също го търсят. Трябва да го открием първи. Възнамерявам да помоля краля да изпрати експедиция. Но може би той ще е много по-склонен да изпълни молбата, ако тя дойде от теб.
Джърл се засмя — силен, сърцат рев.
— Така ли мислиш? Че аз мога да помогна? Аз не бих разчитал на това на твое място! Случи се веднъж-дваж да настъпя Куртан по мазолите и не мисля, че в момента е особено благосклонен към мен! О, да, той харесва съветите ми за движенията на войските и защитната стратегия, но нищо повече! — Най-сетне смехът му затихна и той започна да трие очите си. — Ох, е, все пак ще направя каквото мога. — Изкиска се отново. — Ти правиш живота интересен, Тей. Винаги си го правил.
Тей се усмихна.
— Животът сам се прави интересен. И аз като теб просто го следвам.