Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
6. Брихаспати — домашен жрец на Индра, учител на боговете, защитник на хората пред боговете.
7. Сканда — син на Шива, военачалник на боговете.
8. Произнасяне на мантри наум като вид жертвоприношение.
9. Санскр.: девариши. Вж. риши.
10. Санскр.: сиддхи. Постигат съвършенство по рождение.
11. Камадхук — крава на желанията, богиня-крава, чието мляко удовлетворява всички желания на боговете и мъдреците. Смята се, че всички крави произлизат от Камадхук. Престижа си на богиня е получила от Брахма като награда, че го почитала, израз на което са извършваните от нея аскетически подвизи на планинския връх Кайласа в продължение на десет хиляди години.
12. Санскр.: питриган. Полубожествени същества, родоначалници на боговете, мъдреците, брахманите, кшатриите, вайшите и шудршпе. Трима от тях са въплътени в тяло, а четирима, между които Аряма и Яма, са в „светлина“.
13. Санскр.: Ваю.
14. Първият звук от сричката ом (аум), считана за свещена. В (аум) „а“ символизира състоянието на будност.
15. Санскр.: Кирти, Вак, Смяти, Шри, Медха, Дхрити и Кшама — освен качества са и имена на съпруги на божества, олицетворяващи божествените им сили.
16. Според коментатора Шанкара става дума за атмана на всички същества, който е частица от параматмана и който чрез силата на йогамайа управлява света.
17. Санскр.: вибхутийога.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В десета глава „теоретически“ е изложено учението за проявлението на космическия Дух, а в единадесета, където поетичното напрежение на „Бхагавадгита“ стига апогея си, са описани непосредствените поетични съзерцания на творческия Дух в неговите проявления. Ето защо тази глава се нарича „Съзерцаване на вселенската форма“.
В историко-религиозен смисъл единадесета глава представлява вариант на „преображението“, за което става дума в редица религии. По силата на поетичното напрежение и яркостта на образите това е един от ненадминатите образци на подобен род поетическо творчество.
Шри Кришна се разкрива пред Арджуна в своя атрибут на Времето (Кала). Тази страшна форма, която извънредно много смущава не само европейците, но и самите индийци, е по-известна в женския аспект на Великата Майка (Кали, Дурга), която води началото си от най-дълбока дравидческа древност. Свидетелства за преживените видения на „Вселенската форма“ многократно се срещат в индийската литература чак до последно време…
Такова преживяване изисква пределно напрежение на психическите сили и на него не може да се издържа продължително. Арджуна моли Кришна за пощада, тъй като усеща, че се лишава от разсъдъка си, и настоява да му се яви в „познатия четирирък образ“ (шл. 46), което звучи странно за европееца, но в индийския епос и изобразителното изкуство „многоръкостта“ е твърде обичаен символ на многостранна дейност и сила…
Приемайки „своя обичаен образ“, Кришна отново потвърждава чрез Арджуна, че това съзерцание е достъпно само за бхакта: нито знанието на ведите (тук под веда се разбира науката изобщо), нито изпълнението на обредите могат да доведат човека до такова състояние.
1. Букв. „в това мое тяло, на едно място“. Отнася се за тялото-космос и за мястото на „дълбинното“ виждане, което се проектира в човешкото тяло в средата на челото малко над веждите (аджначарка).
2. Точно тук, в тази нетърпима за смъртните очи ужасна форма, Кришна-Вишну-Нараяна е назован с името на върховния бог — пазител на света — Вишну, чието въплъщение е Кришна.
3. В смисъл: наслади се на озарението, на освобождението, когато победиш своите вътрешни врагове — егоизма и страстите.
4. Букв. „левак“. Епитет на Арджуна, отразяващ умението му да стреля и с лявата ръка.
5. Санскр.: кироти, букв. „носещ корона“. „Увенчаният“ в случая е епитет на Арджуна, но тъй като Кришна е неизменно с корона от паунови пера, чрез употребата на този епитет Арджуна е отъждествен с Кришна.
6. Санскр.: девеша, букв. „господар, повелител (иша) на божествата (девас)“.
7. Букв. „потомък на Яду“. Родовото име на Кришна.
8. Санскр.: ачюта. Епитет на Кришна.
9. Това е обичайният иконографски облик на Вишну, който е антропоморфен; в четирите си ръце държи по един от своите атрибути: лотос, раковина, диск и скиптър.
10. Тук Арджуна е назован с епитета парамтапа, който в случая може да бъде тълкуван и като „свръхаскет“, постигнал истината „отвъд аскетизма“.
11. Санскр.: вишварупадаршанайога, според друга версия вишварупадаршана, според трета — джнанавиджнанайога.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Настоятелното връщане към проблема за бхакти поражда и необходимостта да се отдели специално внимание на въпроса, което се и прави в настоящата глава, наречена „Бхактийога“.