Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Дори да се бе досетила за подтекста на думите й, Марта не го показа с нищо. Темата беше прекалено интимна дори за близки приятелки.
— Донякъде си права, че трябва да се върнеш в Драгмор, щом не можеш да превъзмогнеш чувствата си. От друга страна обаче сега му е времето отново да влезеш в обществото, а херцога рано или късно без друго ще го забравиш. Ако останеш, ще намериш някой друг. Сигурна съм.
— Не искам друг.
— Защо трябва да намира друг? — попита Реджина, която тихомълком се бе появила на прага. — И къде отива Никол?
— Трябваше да почукаш — смъмри я Марта.
Реджина се усмихна сладко.
— Защо? Има ли какво да крие сестра ми? — Тя затвори вратата и развълнувана се обърна към тях. — Какво стана вчера? Никол, трябваше да видиш как те гледаше херцог Клейбъроу!
Думите й пронизаха Никол като кинжал и я накараха да потръпне от копнеж, макар да знаеше, че всичко е безнадеждно. Въпросът обаче се изплъзна от устата й.
— Как ме гледаше?
— Сякаш си единствената жена на света.
— Моля те, Реджина. — Никол побърза да седне на дивана за опора. — Грешиш.
Реджина седна до нея.
— Ти също го харесваш, това е очевидно.
— Толкова ли е очевидно? — извика поруменяла Никол.
— За мен е очевидно — увери я Реджина. — Вярно ли е, че си го закарала до дома му с твоята карета?
— Да, вярно е. — Този път тя не се изчерви. Спомни си в най-големи подробности последната им среща. Винаги щеше да си я спомня.
— Елизабет е хубава — говореше й Реджина, — но не може да се сравнява с теб. Обзалагам се, че херцогът ще я изостави заради теб.
— Реджина! — сряза я остро Марта. — Не карай сестра си да мечтае напразно. Той няма да направи такова нещо.
— Ужасно си старомодна — извика Реджина. — За любовта няма невъзможни неща!
Никол се изправи и остави двете момичета да спорят помежду си. Знаеше, че Марта е права, а Реджина греши, но романтичката у нея тайно желаеше да е обратното. Не можеше да прогони от мислите си златистия му образ и спомена за вчерашната им раздяла. Сега беше сигурна, че той наистина е произнесъл името й, че това не е било плод на въображението й. Защо я беше повикал? Наистина ли я е гледал така, сякаш е единствената жена на света? Никол разтърка пулсиращите си слепоочия. Не трябваше да слуша Реджина. Тя изобщо не познаваше мъжете!
Марта отново се обърна към нея и прекъсна мислите й.
— Не бива да напускаш Лондон, Никол, умолявам те. Херцогът никога не остава за дълго в града и не се появява често на обществени места. Разбира се, пътищата ви ще се пресекат още един-два пъти, но не повече, уверявам те. Ако си тръгнеш сега, ще си останеш стара мома, забутана в провинцията. Не прави това със себе си.
Никол се взря в нея. Мислеше си как херцогът бе преобърнал живота й с главата надолу. Преди да го срещне у семейство Адърли тя се чувстваше щастлива. Не страдаше от този глупав, болезнен копнеж по онова, което не можеше да има. Харесваше си живота такъв, какъвто беше.
Но това време бе отминало. Дори да го бе срещнала само веднъж, нямаше да го забрави никога. Но те не се бяха срещали само веднъж и не се бяха просто запознати. Той имаше златно, мощно, блестящо излъчване, подобно на слънцето. И подобно на слънцето от него струеше неудържима жизнена сила. Беше разрушил безвъзвратно спокойствието и хармонията в живота й. Защото дори когато не го виждаше, Никол знаеше, че той съществува, усещаше го. Досущ като слънцето.
Вече не можеше да си представи живота си в Драгмор. Внезапно той беше започнал да й се струва непоносимо самотен. Никога досега не се беше чувствата самотна, а сега самотата я обгръщаше като черен плащ. Мразеше я.
— Не знам. Трябва да си помисля.
Реджина също я окуражаваше да остане, но Никол се опитваше да не слуша по-малката си сестра, която продължи да й намеква, че е възможно между нея и херцога да разцъфти любовно чувство. Колко наивна и млада бе Реджина, щом можеше да вярва в такива илюзии. Освен това Никол трябваше да признае пред себе си и още нещо, нещо, което не можеше да отрича повече. Колкото и да се опитваше, не можеше да намрази Елизабет. Не я познаваше добре, но и не беше нужно. Тя бе една от най-милите девойки, които бе срещала. Дори ако Реджина беше права, дори ако херцогът изоставеше Елизабет и избереше нея, Никол никога нямаше да си проста, че е причинила подобна болка на друга жена. Нямаше щастлив изход от тази ужасна ситуация, освен, разбира се, единственият възможен — да забрави херцог Клейбъроу.