Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Стигат ми.
Херцогът пусна ръката й.
Когато отвори отново очи, Никол видя, че той се взира напрегнато в лицето й. Тя вдигна глава и преглътна горещите сълзи, които напираха изпод клепачите й. Можеше да се съпротивлява колкото си иска, да отрича колкото си иска, но наистина бе имала нужда от неговото милосърдие, имала бе нужда той да я спаси, а сега, ако трябваше да бъде напълно откровена пред себе си, искаше и повече.
Силата му беше огромна, струеше от него, обгръщаше го като ореол. Ако бе неин, Никол щеше да се сгуши в прегръдките му, да заридае за миналото, което не можеше да промени и за бъдещето, за което копнееше тъй отчаяно. Той щеше да е нейния пристан, нейното убежище, непробиваем щит между нея и останалия свят. Ала той не беше неин, той принадлежеше на Елизабет и цялата тази ситуация бе просто невъзможна, непоносима.
Продължаваше да я гледа, да я гледа изпитателно, сякаш четеше и най-съкровените й мисли и чувства. Мощта му я потапяше, поглъщаше я в бездънните си глъбини. Напълно безпомощна, Никол отново не можеше да откъсне очи от него. Боеше се, че той знае всичко за нея, че му разкрива твърде много. А той не биваше да знае, не биваше дори да подозира онова, което тя се страхуваше да признае дори пред себе си.
Гневът му се беше стопил. Лицето му си бе възвърнало естествения цвят. Очите му пак блестяха златисти като шери — очи на тигър, опасно омагьосващи. Никол застина неподвижно, хипнотизирана, обзета от трепетно очакване.
Внезапно ръката му се вдигна. Господи, щеше да я докосне! Посегна към лицето й и в този момент Никол закопня за него по-силно от всякога. В следващия обаче той също тъй внезапно сведе очи, отпусна ръка и рязко хвана кошницата.
— Може би трябва да хапнем.
Обзе я огромно разочарование. Неспособна да каже нищо, тя просто се вторачи в херцога, който отвори кошницата и започна да изважда съдържанието й.
Само за един кратък миг всички нейни объркани, кипящи емоции се бяха събрали в едно огромно огнено кълбо от взривоопасно желание. Макар че продължаваше да седи неподвижно, решена да крие от него истинските си чувства, Никол трепереше, тялото й бе изопнато от почти болезнено напрежение. Той щеше да я докосне, сигурна бе в това. И не можеше да мисли за нищо друго.
Погледът му се вдигна и двамата отново се взряха един в друг. В очите му гореше същият огън, който гореше в нейните и който не можеше да се скрие.
О, господи, помисли си Никол, почувствала как я облива нова огромна вълна на желание. В този миг не я бе грижа за нищо и никого. Всички трепкащи листенца над главите им, всички стръкчета трева наоколо, цялата празнична тълпа, пръсната из парка, целият свят бяха изчезнали. Не съществуваше нищо друго, освен тях двамата — тя и мъжът до нея.
Способни да се движат бяха единствено очите й и те попиваха жадно всяка изумително красива черта на лицето му. Спряха се на чувствено изваяните му устни, припомняйки й тяхната пламенност и сила, изгарящия им огън. После се спуснаха по-надолу, по широките му рамене и мощната гръд, покрита само с проста ленена риза с две разкопчани горни копчета, изпод които надничаха гъсти черни косъмчета. Дългите му силни крака бяха обути в светли панталони и лъскави, дълги черни ботуши. Стигнал до тях, по-ледът й се стрелна обратно нагоре към слабините му, където възбудената му мъжественост заплашваше да разкъса прилепналите панталони. Вторачена в нея, Никол застина, неспособна да отмести очи, да помръдне, да диша. Тялото й тръпнеше, гореше, блъскаше се в оковите на кожата. Обзе я внезапното усещане, че в този миг ще умре и ще се потопи в море от безкрайното блаженство.
Той изруга.
— По дяволите! Не издържам повече! Това не може да продължава така!
Никол навлажни устни. Забравила всякакъв свян, тя мислеше за целувките му, за огнените му обятия и за още нещо, за което нито една дама не биваше да мисли.
— Предлагам ти — рязко каза той — да мислиш за нещо друго. Каквото и да е, но друго.
Беше разкрил най-съкровените й желания. Никол го погледна в очите и бе погълната от огъня, който бушуваше в тях.
— Не мога — прошепна тя.
Дъхът излезе със свистене от гърдите му.
— В такъв случай — заяви грубо той — ни чака един много дълъг час.
Никол го погледна объркано. Думите му бяха откъснали вниманието й от неприличните й мисли.
— Мисля, че един час ще бъде напълно достатъчен, стига да можем ла издържим.
— Един час — бавно повтори тя. — Един час пикник с мен е в рамките на благоприличието, а после, естествено, трябва да се отидеш при Елизабет.
— Да.
Това „да“ й подейства по-ефикасно от леден душ. Никол се усмихна тъжно. Как можеше да седи тук и да копнее за мъжа на друга жена, която на практика бе вече негова съпруга? Това бе ужасно неморално, неморално като скандалното й физическо желание, и тя се срамуваше. За няколко кратки мига беше забравила напълно за Елизабет, жадувала бе да е сама с херцога, да му се отдаде. Но как бе могла да забрави? Не биваше да забравя! Този мъж не беше неин, не принадлежеше на нея, а на друга. Никога нямаше да го има. И да стои тук с него и с неприкритата си жажда бе върхът на арогантността.