Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Той хвана лицето й в шепи и допря устни до нейните.
Целувката беше нежна, сякаш между тях съществуваше истинска обич. После ръката му се плъзна към шията й и трепна; устните му станаха по-настойчиви, нетърпеливи. Сълзите на Никол бяха секнали.
Тя нададе окуражително възклицание, вкопчи се в реверите на сакото му и без колебание се плъзна под тялото му, а той се отпусна върху нея. Ръцете му я обгръщаха, нейните ръце го обгръщаха. Езиците им се сплетоха с трескава жажда, набъбналата му, пулсираща мъжественост се намести във вдлъбнатината между бедрата й. И той започна да се движи — бавно, по-бързо, все по-бързо.
Никол не искаше всичко да свърши дотук. Не искаше да го остави да си отиде. Не искаше да го загуби заради друга жена, която и да е тя; искаше да й принадлежи.
Тялото му се изопна нагоре. Тя се бе вкопчила в него, беше го оставила да прави каквото пожелае. Напрежението в нея растеше с главоломна скорост. И всеки момент щеше да избухне, да я взриви.
Внезапно той престана да се движи и се отпусна върху нея. Дишаше тежко, Никол също. Едва сега осъзна, че краката й обгръщат хълбоците му. Искаше да умре, ала не от срам. В момента срамът бе последното, за което можеше да мисли.
— Каретата спря — каза той с подрезгавял глас. — Преди известно време.
Тя затвори очи.
— Ако бях негодник, щяхме да довършим започнатото тук и сега. — С тези думи херцогът се отмести настрана.
Доста време мина, преди Никол да събере сили да се изправи. Той седеше сковано до нея и я гледаше.
— Не заради това се качих в каретата ти.
— Знам.
— Намеренията ми не бяха такива.
— Не съжалявам.
Той продължаваше да я гледа. Отново я завладя тъга, още по-силна от преди. И отново Никол зачака херцогът да й каже да не напуска Лондон.
— Сбогом — тихо промълви той. Сетне рязко разтвори вратата и напусна каретата и нея самата.
Докато затваряше вратата, тя хвърли един последен поглед към лицето му. Беше сурово и безизразно. Незабравимо. Той бе незабравим. Никол обгърна раменете си с ръце, за да се предпази инстинктивно от внезапния студ и празнотата край себе си. Сама и обвита като в пашкул от приглушената светлина, тя остави сълзите да изпълнят очите й.
Каретата започна да се отдалечава. Стори й се, че усеща погледа му, вперен в нея. А после й се стори, че чува гласа му да казва „Никол…“ Нежен като шепот. Болезнен.
Никол нямаше смелост да погледне през прозорчето. Вместо това тя изтри очи с решителен жест и се обърна право напред, вперила взор в тъмнината.
12
Марта тръгна нагоре по стълбите към стаята на Никол. Не бе успяла да отиде на пикника, но естествено вече беше запозната в най-големи подробности със случилото се.
— Ще ми разкажеш ли? — започна тя, но тутакси млъкна, вторачена в малката камериерка Ани, която вземаше дрехи от голямата купчина върху леглото на Никол, сгъваше ги и ги слагаше в куфари. — Къде отиваш?
Никол отпрати Ани, като й каза, че ако иска, може да продължи по-късно, после се обърна към най-добрата си приятелка.
— Къде мислиш? Връщам се в Драгмор.
— Не можеш да си тръгнеш от Лондон точно сега!
— Защо не?
— Защото херцогът те прие, а скоро и другите ще започнат да те канят. Животът ти е на път да се преобърне. Не можеш да си тръгнеш!
Никол прехапа устни и извърна поглед. Знаеше, че трябва да си тръгне. Вчера си бяха казали сбогом. Всичко бе свършило. Нямаше друг избор.
Но тя вече не възприемаше Драгмор като убежище. Домът й внезапно бе изгубил предишното си очарование и й се струваше ужасно скучен и празен. Толкова силно се изкушаваше да остане, че и най-малкото окуражаване можеше да промени решението й. И все пак трябваше да си тръгне. Бяха си казали сбогом. Би било истинско самонаказание да остане в Лондон, при херцог Клейбъроу и неговата годеница.
— Всеки път, когато съм с него, сърцето ми се къса — каза тя тихо.
— О, Никол — промълви Марта и хвана ръката й. — Ако искаш да знаеш, мисля, че херцогът е много заинтригуван от теб и затова купи обяда ти. Но той е човек на честта и никога няма да изостави Елизабет. Всички знаят, че тя страда от някаква мистериозна слабост и че си е тръгнала от благотворителния пикник, защото се е изтощила прекалено много с приготовленията му. Снощи бяха заедно на театър, но не стояха дълго.
Никол обърна гръб на приятелката си и закрачи из стаята.
— Знам, Марта и затова не мога да остана. Да ти призная, истината е, че се страхувам от онова, което може би изпитвам към него. Не е редно да жадувам за него, щом той принадлежи на друга. Срамота е. — Тя се взря в Марта. Питаше се дали тя може да разбере какво точно има предвид.