Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Сигурна ли си? — попита Реджина, сетне сграбчи развълнувано ръката на сестра си. — Никол! Виж!
Никол проследи погледа й и едва не подскочи. Една снажна фигура, по-висока от всички останали, си проправяше път през множеството — не към нея, а към платформата. Аукционерът отдавна вече бе напуснал мястото си и единственото нещо, останало там, като изключим украсата от зелени и бели ленти и букетите от рози, бе нейната ярко червена кошница. Херцогът вървеше право към нея. Вдигна я, после се обърна към Никол и закрачи към нея.
И двете момичета мълчаха слисани, всяка по различни причини. Накрая Реджина намери сили да проговори:
— Мисля… мисля, че той възнамерява да обядва с теб.
— А аз не мисля така — неуверено промълви Никол. Ала сърцето й пърхаше като птичка.
Херцогът се приближи до тях.
— Дами — официално каза той.
Реджина се опомни първа и направи красив реверанс.
— Ваша светлост, аз… — Тя се извърна безпомощно първо към сестра си, после към херцога, объркана от втренчените им погледи. — Лорд Хортънс ме чака — едва чуто промълви тя, след което се обърна и побягна.
Между двама им легна напрегната тишина — напрежение, родено от миналото и усилено стократно от настоящето. Накрая Никол навлажни нервно устни.
— Всички ни гледат. Какво правиш?
— Нека гледат. — Той й протегна ръка. Изражението му беше невероятно мрачно. Още не се беше усмихнал нито веднъж. — Мадам?
Никол се вторачи глупаво в ръката му.
— Н-не разбирам.
Херцогът стисна челюст.
— Отиваме да обядваме заедно, лейди Шелтън, тъй като аз купих вашата кошница.
Тя вдигна нерешително очи към него.
— Но… Елизабет?
— Имам пълното одобрение на Елизабет. Ако не беше толкова изтощена, тя също щеше да се присъедини към нас.
Обзе я огромно разочарование, каквото нямаше никакво право да изпитва.
— Разбирам.
Тя се обърна, но не пое ръката му. Нямаше никакво намерение да го прави. Устните й се присвиха. Балонът на нейните фантазии, пълният с мечти балон се бе спукал. На какво се бе надявала? Че е скъсал с Елизабет, тук и сега, пред всички? Че е скъсал с Елизабет, за да бъде с нея? Глупости, и за двама им тя бе просто обект на благотворителност, въпреки че мотивите на херцога определено можеха да се поставят под съмнение.
Осъзнал, че Никол няма да го докосне, херцогът отпусна ръка, очите му потъмняха. Двамата прекосиха поляната и стигнаха до едно усамотено кътче под сянката на три яркочервени клена. Докато той оставяше кошницата на земята, Никол се огледа. Всички ги виждаха, но това можеше да се очаква, както впрочем и любопитството, което бяха предизвикали.
— Носиш ли одеяло?
— Какво?
Той повтори въпроса си.
Никол поклати глава. Херцогът свали тъмнозеления си жакет и го постла на земята. Вместо да му благодари и да седне обаче, Никол просто се вторачи в него.
— Уверявам те, че нямам бълхи.
Погледът й се стрелна към него.
— Това е нелепо. Наистина ли очакваш да седнем тук и да обядваме заедно?
— Не просто го очаквам — каза той. Очите му святкаха. — Настоявам.
В погледа й блеснаха гневни искри.
— Не се нуждая от твоето милосърдие!
— Напротив, определено се нуждаеш.
— Не съм те карала да купуваш кошницата ми!
— Не си.
— Тогава защо я купи? — извика тя разтреперана.
Херцогът я изгледа втренчено. Една вена на шията му пулсираше видимо.
— Защото очевидно нямаше кой друг да те спаси — каза накрая той.
— Каква галантност! — възкликна Никол, наранена до сълзи. — Нямаше нужда някой да ме спасява, най-малко ти.
— Може би трябва поне за миг да оставиш тази своя гордост, Никол. Малко ли пъти те е тласкала към прибързани постъпки? Малко ли пъти ти е създавала повече проблеми, отколкото е решавала?
— Това не е твоя работа!
— Предлагам ти да седнеш — каза той. Лицето му беше почервеняло от гняв. — Преди да сме направили спектакъл пред всички.
— Не се нуждая от твоята закрила — горчиво промълви тя. — Върви да закриляш милата Елизабет.
— Тя не се нуждае от закрилата ми. Но аз, глупакът, реших да закрилям неблагодарница като теб. Сега сядай. — С тези думи той я дръпна рязко надолу и на Никол не й оставаше нищо друго, освен да седне върху жакета му.
Херцогът седна на тревата до нея. Когато Никол понечи да скочи на крака, той я сграбчи за ръката и я прикова към мястото й.
— Все още сме център на вниманието на всички и една кавга помежду ни само ще даде храна на клюките. Не ти ли стигат досегашните, Никол?
Тя затвори за миг очи.