Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Няма смисъл да се бавим — рязко каза тя, без да се осмели да го погледне. — Най-добре е да тръгваме веднага. Можеш да кажеш на всичките си прекрасни приятели, че съм безкрайно очарователна, но ме е измъчвало ужасно главоболие. И трябва задължително да благодариш на Елизабет, разбира се, за величавата й роля в моето спасение.
Той мълчеше. Никол усещаше втренчения му взор, но отказваше да го погледне. Усещаше, че умира, ала това бе съвсем различна смърт от онази, която бе почувствала само преди няколко минути.
— Права си — прегракнало каза той, като затвори кошницата и се изправи. Протегна ръка, но Никол не я пое. Боеше се да го докосне, въпреки че го искаше по-силно от всичко на света. Като внимаваше да не среща погледа му и да не позволи ръцете им да се докоснат, тя му подаде жакета и изчака да го облече.
Един до друг двамата прекосиха парка на път за дългата колона от карета. Докато минаваха покрай насядалите под дърветата групички, херцогът кимаше и поздравяваше познатите си. Никол обаче не погледна никого, погълната от собствените си чувства и мисли. Някаква твърдоглава частица от нея упорито искаше да отложи още малко неизбежната раздяла, защото знаеше, че този път ще е завинаги. В понеделник тя щеше да се прибере в Драгмор.
Кочияшът отвори вратата на лъскавата черна карета. Никол понечи да се качи, но херцогът внезапно я сграбчи за ръката и я спря. До този момент бе успявала да не го поглежда, ала сега погледът й се стрелна към него, преди да успее да се овладее. И когато погледите им се срещнаха, между тях припламна огънят на някакво неназовано чувство, могъщо и интимно.
— Никол — приглушено промълви херцогът, — трябва да поговорим.
— Смяташ ли, че има за какво? — тъжно попита тя.
Той стисна челюст. Измина много време, преди да отговори — време, в което в гърдите му очевидно се водеше ожесточена вътрешна борба. Накрая пръстите му стиснаха ръката й още по-силно.
— Ще говорим. Каретата ми още не се е върнала. Можеш да ме откараш до Клейбъроу.
— Нищо подобно няма да направя!
Херцогът обаче бе взел вече решение и бързо я избута в каретата. Никол се стовари не съвсем грациозно на задната кожена седалка. За неин ужас след миг той я последва, седна до нея и затвори вратата.
— Клейбъроу — нареди на кочияша той. — А после можеш да откараш лейди Шелтън у дома.
— Да, Ваша светлост — кимна кочияшът и след миг каретата потегли.
— Защо го правиш? — извика Никол.
Херцогът се обърна към нея. Очите му горяха и това предизвика незабавен отклик у нея, разпалвайки собственото й желание, тръпнещо в нея още от мига, в който се бе приближил към нея с кошницата в ръка.
— Какво смяташ да правиш? — попита той.
Нима бе разгадал намеренията й? Може би е твърде прозрачна или пък той — твърде прозорлив? Тя успя да се усмихне, ала усмивката й бе мрачна.
— Ще си отида. В понеделник се връщам в Драгмор.
Той се взря в нея. Никол чуваше забързаните удари на собственото си сърце. Начинът, по който я гледаше, и неговата близост не й позволяваха да мисли, но й позволяваха да се надява. Да се надява, че той ще се противопостави на плановете й. Той не го стори. Вместо това извърна глава и се загледа през прозореца, разкривайки изсечените очертания на профила си. Обзе я ужасяващо разочарование. Прииска й се да заплаче. Прииска й се да го докосне.
Не стори нито едното, нито другото.
Херцогът отново се обърна към нея.
— Тогава това означава сбогом — каза напрегнато той.
— Да.
Още един напрегнат миг запълни бездната помежду им.
— Никол…
Тя мълчеше. Мълчеше в очакване той да се противопостави… или да разкрие чувствата си.
— Ти си уникална — каза той. — Изобщо не си като другите.
Това бе най-големият комплимент, който би могъл да й направи, осъзна Никол, и по бузите й мълчаливо се застичаха горещи сълзи.
— Не плачи. — Пръстите му докоснаха лицето й. — Защо плачеш?
Тя поклати безмълвно глава, впила поглед в него. Той се приведе напред. Никол не помръдна, макар да знаеше какво ще последва, макар да знаеше, че трябва да се съпротивлява. Но това щеше да бъде последната им целувка и тя искаше да я запомни завинаги.