Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Ако човек изобщо може да забрави слънцето.
Херцогът влезе във вестибюла на лондонския си дом с разрешена коса и зачервено от вятъра лице. Връщаше се от дълга сутрешна езда из парка и покрай Темза. Беше яздил като гонен от демони, бързо и безразсъдно, за да избяга от мислите си. Успя, защото съсредоточи цялото си внимание върху обуздаването на кобилата, която беше избрал — коварно и опасно животно.
Не беше закусвал и когато влезе в трапезарията, на масата го очакваха пушена сьомга и бяла риба. Не се изненада, че майка му е в стаята, защото беше видял отвън каретата й. Обикновено посещенията на Изабел го радваха, но не и днес, тъй като много добре знаеше защо е дошла. Настроението му се влоши още повече.
— Добро утро, мамо — каза той, целуна я по бузата и седна на мястото си.
Изабел отвърна на поздрава и му наля черен чай.
— Вчера събрахме хиляда петстотин двадесет и осем лири — каза тя с равен тон, но погледът й го пронизваше.
Ейдриън се облегна назад на стола.
— Включваш ли петстотинте лири, които дадох аз?
Тя го погледна остро.
— Да.
— Виждам, че нямаш търпение да се нахвърлиш върху мен. Давай.
— Не зная дали искам да се нахвърля върху теб — каза Изабел, без да откъсва очи от единствения си син. — Ужасих се, като я видях поставена в толкова неудобно положение и това, че ти й се притече на помощ, ме трогна. От друга страна…
Ейдриън повдигна вежди.
— Ейдриън, моля те, кажи ми, че между вас двамата няма нищо!
— Не мислиш ли, че това е неподходяща тема за разговор между майка и син? — попита рязко той.
— Тъй като баща ти е мъртъв, нямам друг избор.
— Човек винаги има избор, мамо.
— Е?
— Да кажем, че се опитах да защитя Никол Шелтън от всякакви бъдещи оскърбления.
Изабел положи ръце в скута си.
— Елизабет те обича, Ейдриън.
Той трепна.
— И аз я обичам. Винаги съм я обичал. Бях на кръщенето й. Държал съм я на коленете си. А откакто проходи тя ме следва навсякъде. Няма да разваля годежа си с нея, мамо.
Изабел знаеше, че той наистина мисли това, което казва и че може да му вярва. Но въпреки това не можеше да спре да се тревожи, защото прекалено добре знаеше, че сърцето следва свой собствен път, без да държи сметка за последиците. Ужасно се страхуваше, че може да види това да се случва между сина й и Никол Шелтън.
Господ й беше свидетел, че нямаше право да бъде съдница, защото някога сама се бе поддала на забранена страст, но с нея нещата бяха различни, Франсис беше жесток, неверен съпруг.
Думите на Ейдриън я откъснаха от мислите й.
— Тревожа се за Елизабет — казваше той. — Убеден съм, че си права — тя е болна. Отслабнала е още повече и се уморява още по-лесно, отколкото в началото на престоя ми в Лондон. Повикал съм лекар да я прегледа.
— О, радвам се — възкликна Изабел. — Тя знае ли?
Херцогът я погледна мрачно.
— Не само, че знае, но този път дори не протестира.
Майка и син се взряха един в друг, осъзнавайки смисъла на казаното. Досега Елизабет винаги бе твърдяла, че се чувства добре, но щом бе приела да я прегледа лекар, значи признаваше, че наистина нещо не е наред.
Внезапно Изабел си представи Никол Шелтън — толкова различна от Елизабет, колкото денят от нощта. О, тя разбираше влечението на Ейдриън към нея, защото Никол бе красива и интелигентна, здрава и жизнена — жена, която можеше да бъде достойна съпруга на енергичен и силен мъж като сина й. Ако не беше Елизабет, Изабел с цялото си сърце щеше да одобри подобна връзка, без да се интересува от скандала.
Съжали за поканата, която бе изпратила тази сутрин. Молеше се да не е допуснала ужасна грешка.
Граф и графиня Драгмор се върнаха в Лондон късно на следващия ден. Никол още не беше заминала. Разкъсваше се между мисълта да се върне в Драгмор, който сега я ужасяваше и желанието да остане в Лондон, където можеше да се надява единствено на случайни срещи с херцога. След вечеря Джейн покани Никол в стаята си, за да поговорят.
Никол често разговаряше с майка си, но не и вечер, и не в нейната стая. Очевидно Джейн искаше да обсъди с нея нещо важно. Тя се настани на червения диван пред камината и впери питащ поглед в майка си.
Джейн наля шери за двете и седна до нея.
— Скъпа, чух, че си стягаш багажа.
Никол пое питието от ръката й.
— Бях решила да се върна в Драгмор, но вече не съм толкова сигурна. — Тя вдигна поглед към майка си. Искаше й се да й довери всичко, но знаеше, че не може.