Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Заради херцог Клейбъроу ли? — попита внимателно Джейн.
Никол с мъка сдържа слисаното си възклицание и смутено вдигна очи към нея.
— И аз чух за благотворителния пикник — каза Джейн, като се протегна и стисна ръката й.
— О, мамо! — В гърлото на Никол заседна буца. Тя бързо сведе очи и се загледа в скръстените си ръце.
— Можеш да споделиш с мен, скъпа.
— Не мога.
— Нищо, което ще ми кажеш не би ме шокирало, а освен това съм сигурна, че вече зная какво изпитваш.
Никол се осмели да вдигне поглед към майка си. Разбира се, Джейн щеше да се шокира ако разбереше какво се бе случило между дъщеря й и херцога. Никол нямаше никакво намерение да й казва, но това само увеличаваше терзанията й още повече.
— Може би и ти си изпитвала същите чувства към татко — успя да промълви с пресекнал глас. Когато произнесе тези думи тя се стресна — не от онова, което беше разкрила пред майка си, а от онова, което разкриваше пред самата себе си.
Джейн беше също толкова потресена, защото до този момент не беше сигурна колко са силни чувствата на дъщеря й към херцог Клейбъроу.
— Аз избягах от баща ти — каза тя. Никол трепна и разля малко от шерито си. — Той се съгласи да се ожени за мен, но аз бях сигурна, че го прави само защото ме е компрометирал. — Нямаше да разкрие истината на дъщеря си. Всъщност тя бе прелъстила графа, като се вмъкна в леглото му, когато той беше много пиян. — Обичах го толкова много, че не можех да понеса да му стана съпруга, ако и той не ме обича.
— Мисля, че те разбирам.
— Обичаш ли го? Защото аз обикнах баща ти още в мига, в който го видях за пръв път.
Никол се извърна и се загледа в огъня. Остана дълго мълчалива. Боеше се да проговори, боеше се от отговора си. Накрая каза:
— Той не ме обича. Обича Елизабет, която е мила и добра. И аз я харесвам, макар че отначало я мразех. Той просто… ме желае.
Джейн се намръщи.
— Любовта между двама души е рядък и ценен дар, Никол. Рядък и ценен. Вярвам, че ако той наистина обичаше Елизабет, нямаше да желае теб. Но това е без значение. Херцогът държи на думата си и няма да развали годежа. Радвам се, че толкова ясно схващаш ситуацията, че разбираш. Ти си млада и силна и аз знам, че можеш да го забравиш.
Никол се обърна към майка си с премрежени от сълзи очи.
— Никога няма да го забравя, мамо, никога. Но това няма значение.
Джейн стана и прегърна дъщеря си, за да я утеши, както бе правила много пъти, когато тя беше по-малка. Когато Никол се успокои, тя отново седна.
— Как бих искала да мога да ти помогна.
— Добре съм.
— Всичко ще си дойде на мястото, Никол, повярвай ми. След онова, което направи той на пикника в събота, вече всички знаят, че херцогът те приема. Скоро и другите ще започнат да те приемат. Знам, че сега те боли, но ще допуснеш голяма грешка, ако си тръгнеш от Лондон.
— Така казва и Марта.
— Искам да останеш — каза Джейн и я улови за ръцете. — Имаш шанс обществото отново да те приеме и така да намериш някой, който ще те обича колкото и ти него. Не клати глава! Ще преодолееш чувствата си към херцога! Можеш да бъдеш известна и търсена дама тук или самотна стара мома в Драгмор. Бях се отчаяла и ужасно ме болеше да те гледам как прекарваш най-хубавите години от живота си сама в провинцията. Баща ти също се беше отчаял. И двамата те молим да останеш, Никол, и да се възползваш от онова, което направи херцогът.
Родителите й рядко я молеха за нещо и Никол не можеше да им откаже. Но истината бе, че и не искаше да им отказва. Ако бъдеше честна пред себе си, трябваше да признае, че онази част от нея, която отказваше да забрави херцога, не искаше тя да се връща в Драгмор, където само щеше да вехне от копнеж по него.
— Наистина ли мислиш, че ще започнат за ме приемат? — Тя се опита да си представи онова бъдеще, което чертаеше майка — бъдеще, пълно с галантни ухажори, бъдеще, в което щеше да се появи нейният вълшебен принц и да поиска ръката й. Нищо не се получи. Навярно би мечтала за такова бъдеще, ако можеше да забрави херцога, ако можеше да открие щастието в нещо друго. Ала тя нито за миг не си представяше, че това е възможно.
— Сигурна съм — каза Джейн.
— Ще остана.
Майка й се усмихна доволно. После се поколеба.
— Щом ще останеш, трябва да ти кажа за поканата, която приех. Става въпрос за лов в края на седмицата.
— Обичам лова — каза Никол и моментално засия при мисълта за такъв уикенд.
— Домакиня е вдовстващата херцогиня Клейбъроу.
— Мамо, не мога. — Но още докато го казваше, умът й работеше трескаво: ще ловува; херцогът ще бъде там; Елизабет със сигурност няма да дойде, не и на лов.