Скандална любов

— Но защо тогава казва, че тялото я боли? — попита херцогът, раздразнен от неспособността на лекаря да каже какво точно й има и как трябва да бъде лекувана.

— Не знам, вероятно е хванала и грип. Казвате, че за пръв път се чувства така зле, нали? — попита лекарят.

— Да — отвърна херцогът. Лекарят й предписа хапче за неразположението.

В понеделник следобед Елизабет започна да става, усмихваше се и се чувстваше по-добре. Във вторник отиде на пазар с прислужницата си. Изглежда лекарят беше прав, че е хванала грип и че има слабо сърце, което обясняваше защо се уморява толкова лесно. Херцогът се успокои.

Болестта на Елизабет не само го бе смутила, беше го и уплашила. Ейдриън бе свикнал да държи всичко под контрол, беше мъж с желязна воля и строга самодисциплина. Ако делата му не вървяха както трябва, той работеше неуморно за да преодолее трудностите. Работеше толкова, колкото се налагаше, влагайки върховно търпение и настойчивост. Вече много години управляваше именията и бе свикнал да разполага с неограничена власт. В този случай обаче, внезапно се бе почувствал безсилен. Не можеше да контролира здравето на годеницата си, но за щастие то се бе подобрило също така мистериозно, както се беше влошило.

Животът му сякаш внезапно се бе преобърнал с главата надолу. Нормалното му всекидневие включваше преди всичко усилен труд, но вече не беше така. И причината не беше само болестта на Елизабет, която не се поддаваше на обяснение. Причината беше и в Никол Шелтън, и в неговия силен интерес към нея. Това също не се поддаваше на обяснение и що се отнасяше до нея, той губеше контрол над себе си. А херцогът не беше свикнал да губи.

Имаше много неотложни дела, с които трябваше да се занимава в Лондон, но през малкото си свободно време посещаваше по два пъти на ден дома на Стафърд, за да проверява как е Елизабет. Щеше да бъде егоистично и нетактично от негова страна, ако не го правеше. Много по-нетактични обаче бяха нежеланите мисли, които му минаваха, като гледаше годеницата си.

Без да иска, той тайно правеше сравнение. Елизабет беше болнава, дребна и крехка. В съзнанието му изплуваше образът на Никол Шелтън. Тя не беше болнава, дребна и крехка, напротив. Беше здрава и жизнена. При едно от посещенията му Елизабет заспа докато седеше до нея, и точно тогава му хрумна, че не изпитва ни най-малко влечение към годеницата си и че никога не е изпитвал. Всъщност дори никога не я беше целувал, освен веднъж на осемнайсетия й рожден ден и то само защото знаеше, че тя го очаква. Но онова беше непорочна целувка.

А Никол Шелтън той не само бе целувал. Беше я докосвал интимно с устни, с ръце, с тяло.

Щеше да се ожени за Елизабет. Знаеше, че тя ще бъде образцова съпруга. Как ще се чувства с нея в леглото не беше сигурен. Всъщност досега изобщо не бе мислил за това, а и моментът бе крайно неподходящ за подобни разсъждения. Предполагаше обаче, че когато му дойде времето, ще се справи.