Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Той стоеше и гледаше младото й и невинно лице, докато тя спеше на дивана в дневната. В душата му покълна съмнение. За пръв път се питаше дали е честно да бъде сгоден за братовчедка си още от детинство. И този въпрос го измъчваше заради Никол Шелтън.
Внезапната й поява в живота му и в мислите му криеше опасност.
Изглежда беше изцяло обзет от нея. И положението ставаше все по-лошо.
Съжаляваше, че отиде оня ден на пикника, съжаляваше, че я избави от неловката ситуация. Ужасно му се искаше това да се е случило на някой друг. В същото време осъзнаваше, че се самозаблуждава.
Само ако…
Ужасен от мислите си, херцогът рязко ги пропъди. Животът бе нещо реално. Обстоятелствата пораждаха други обстоятелства, една действителност водеше към друга, фантазиите бяха за слабите, глупавите и за романтиците — не за човек като него.
Радвам се и изпитвам облекчение, че тя напусна Лондон, каза си той. Изглежда присъствието й пробуждаше у него страст, която не бе в състояние да контролира. А Ейдриън още от ранно детство бе свикнал да упражнява пълен контрол над себе си и се гордееше със самодисциплината си. Тя обаче не можеше да издържи това изпитание.
Във вторник вечерта Елизабет се почувства достатъчно добре, за да го придружи на събирането у граф Рейвънсфорд. То се провеждаше в тесен приятелски кръг и затова херцогът се изненада леко, когато видя, че двама от гостите са граф Драгмор и съпругата му. Те бяха последните хора, с които би желал да разговаря, но щеше да прояви крайна неучтивост, ако ги избягваше, затова преднамерено ги потърси още преди вечеря.
Представи им Елизабет и побъбри приятелски с тях. Докато говореха, Ейдриън долови, че графиня Драгмор тайно изучава Елизабет. Обзе го неприятното чувство, че тя може би знае за връзката му с дъщеря й много повече, отколкото беше редно. Бързо се отърси от това чувство, защото то му се стори глупаво или може би просто защото усещаше вина.
Когато вечерята приключи, Елизабет изглеждаше прекалено бледа. Преди мъжете да се оттеглят за портвайна и пурата си, той я отведе настрани и тихо я попита:
— Добре ли си, Елизабет?
Тя го дари с прелестната си усмивка, оная, която я правеше почти красива.
— Твърде много се тревожиш за мен, Ейдриън. Приличаш на някоя старомодна госпожица.
Херцогът се усмихна.
— Искаш ли да си тръгваме? Изглеждаш уморена.
Елизабет се поколеба.
— Не бих искала да изглеждам нетактична и да прекъсна такава приятна вечер.
— Ще обясня на домакина ни — заяви Ейдриън. Докато той говореше с графа, Елизабет се извини и отиде да се оправи в тоалетната. Ейдриън остана да я изчака в коридора. Беше сам, като изключим слугата, който държеше кожената наметка на годеницата му. В този миг обаче откъм салона се показа графиня Драгмор. Появата й, кой знае защо, го смути. А Джейн се насочи право към него.
— Ваша светлост — каза тя, като се спря пред него, — знам, че ще ви се стори необичайно, но може ли да поговорим?
Беше повече от необичайно, ала херцогът кимна. Чудеше се какво ли може да иска от него, но още повече го изненадваше нейната дързост и пренебрежение към приличието. Тя беше само с десетина години по-възрастна от него и все още бе удивително красива. Слугите обичаха да говорят и мъжът, който държеше наметката на Елизабет, макар да се правеше, че не ги вижда, бързо щеше да пусне клюката за херцог Клейбъроу и графиня Драгмор. Но в крайна сметка, щом Джейн не се притеснява от възможните слухове, той също няма да им обръща внимание. Хрумна му, че Никол може би е наследила това нейно пренебрежение към общоприетите порядки от майка си, за която знаеше, че някога е била актриса.
— Би ли ни оставил насаме за момент? — обърна се той към слугата.
Мъжът побърза да се оттегли.
— Благодаря — усмихна се нежно Джейн. — Съпругът ми и аз бихме искали да ви благодарим за онова, което направихте на пикника.
Лицето на херцога остана безизразно.
— Вие не само спасихте дъщеря ми от ужасно неловко положение, а и направихте всичко възможно отново да я приемат в обществото. Нямаме думи да ви изкажем благодарността си.
— Елизабет много я харесва. Това беше най-малкото, което можех да направя. — Как ще я приемат отново в обществото, като вече не е в Лондон, питаше се в същото време той.
— Никол също харесва годеницата ви. Радвам се, че тя вече се чувства по-добре.
Явно в Лондон нямаше никакви тайни.
— Благодаря ви. — Изражението на Ейдриън не се промени, но той беше сигурен, че Никол Шелтън не харесва годеницата му. Много би се изненадал, ако беше обратното.