Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Гил се оглеждаше често. За непредубедения наблюдател щеше да прилича на турист, който иска да се наслади на екзотичната обстановка от всички възможни ъгли. Или на човек, който чака някого и се оглежда дали вече не е дошъл. Но тя знаеше защо го прави. И не й харесваше, че продължава. Реши да го предизвика.
— Изнервям ли те? — попита с приятелска и леко развеселена усмивка по време на една от проверките.
Той я погледна.
— Не.
Усмивката й стана по-широка, но внимателният тон остана.
— За момент реших, че се съмняваш в мен.
— Съмнявам се във всички.
Дилайла подозираше, че това е тъжната истина.
— Точно пък в мен — изрече със съжаление.
— Нищо лично.
— Сигурен ли си? — интонацията й беше точната комбинация от тъга и неувереност.
Той поклати глава. Или нямаше смелост, или му липсваше желание да задълбава в тази тема.
— Според теб какво го е подплашило?
Дилайла разбра, че уловките й не бяха свършили работа. Добре, щеше да играе по интуиция. Сви рамене.
— Той си е параноик по природа. Докато не предложих да отидем на онзи частен плаж, всичко беше под неговия контрол. Но явно фактът, че някой друг предлага място и време…
— Не трябваше да избързваш толкова. Подплашила си го.
Друг път подобна забележка щеше да я накара да го захапе за гърлото. Гил очакваше точно това и беше подготвен да се справи. Но за днес си бяха разменили достатъчно крошета. Ако той държеше да налита, тя просто щеше да отстъпи встрани. Да видим тогава как щеше да запази равновесие.
— Знам — и сведе поглед, сякаш това признание я смущаваше и сякаш Гил я беше хванал в провинение. — Съжалявам. Трябваше да съм по-деликатна. Грешката е моя.
Настъпи пауза, през която Гил осмисляше чутото.
— Просто не е характерно за теб. Обикновено инстинктът ти е доста добър.
Демонстративен комплимент, но всъщност начин да покаже кой тук е в правото на съдник, при това компетентен. Следователно комплимент, който при други обстоятелства щеше да я вбеси.
Усмихна се плахо, все едно възхитена от увереността му и смутена от собствения си пропуск, след което отклони поглед.
След малко Гил продължи.
— Не се притеснявай. Ще намерим друг начин.
Дилайла го погледна.
— Благодаря ти.
Той поклати глава и сведе очи, сякаш засрамен от признателността й.
Дилайла видя пролуката и атакува.
— Гил. Защо си винаги… толкова враждебен към мен?
Той се опита да изобрази учудване, но не успя напълно.
— Аз? Враждебен към теб? Няма такова нещо.
— Престани. Знаеш, че е така. Непрекъснато го усещам.
Той отново поклати глава.
— Виж какво, имам работа, и то сериозна работа. В повечето случаи не ми остава време за дипломация. Но явно някои хора не го разбират.
Естествено, и това е вярно донякъде, помисли си Дилайла с уважение към инстинктивния отговор, който не беше лъжа, а само полуистина.
Засмя се по-уверено.
— Добре, сигурно аз съм прекалено чувствителна.
— И твоята работа не е лека — протегна той ръка за примирие. — Знам го.
Дилайла сведе поглед, сякаш доброжелателността му беше засегнала някаква много дълбоко погребана част от душата й, сякаш искаше да му каже още много неща, но не намира точните думи. Забеляза, че не беше правил обичайния оглед вече цяла минута.
Бяха на половината път към разбирателството. Знаеше, че на него му се иска да го извървят докрай и че няма да я отблъсне точно сега.
— Ще оставя още едно съобщение в чатрума. И ще му кажа, че съм много обидена от начина, по който ме е изоставил. Може отново да го накарам да се срещнем.
Гил кимна. Тя долови, че му се ще да останат на не толкова професионални теми. Че подсъзнателно би скочил през няколко обръча, за да се върнат на предишната тема.
— А може да получим информация и от ЦРУ — продължи тя. — Те също го издирват. Вече дадоха ли ни някакви сведения?
— Не.
— Така ли? Мислех, че се консултират с приятелските разузнавателни централи.
— Още не са.
Дилайла кимна.
— Знаеш ли какво си мисля? Може да ти прозвучи странно, ама… ние сигурни ли сме, че онези двамата са от ЦРУ?
Гил кимна, очевидно доволен, че притежава недостъпна за нея информация и й се налага да го пита.
— Сигурни сме.
— Защото нали ги знаеш американците. Доста ще им е трудно да контролират тип като Лави. Ако Конгресът разбере, някой ще загази.