Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Дилайла кимна.
— Ще опитам.
Докс сведе глава.
— Е, моите благодарности. Както и тези на партньора ми.
Тя ме погледна.
— Как да се свържа с теб?
Дадох й номера на една от сим картите. През повечето време щях да държа телефона изключен, за да не ни проследят. Но от време на време щях много предпазливо да проверявам гласовата поща, по-често и по-лесно отколкото чатрума.
— Добре. Налага се да изчезваме. Аз ще се погрижа за отписването на рецепцията.
С Докс се изправихме. Наведох се към Дилайла и я целунах.
— Благодаря ти.
Тя поклати глава.
— Не бързай да ми благодариш.
11.
Хилгър се беше прибрал в апартамента си на улица „Лугард“ в Мид Левълс доста след зазоряване. Беше заспал с черна превръзка на очите, когато телефонът на нощното шкафче иззвъня. Събуди се моментално, свали превръзката и премигна на светлината, струяща през прозорците на спалнята. Вдиша и издиша шумно и си прочисти гърлото. Имаше чувството, че знае кой се обажда, макар увереността му да не почиваше на никакво разумно обяснение. Вдигна телефона.
— Хилгър.
— Здравейте, господин Хилгър. Нашият общ приятел ми даде номера ви.
Гласът беше приятен и уверен, с лек арабски акцент. Хилгър се усмихна. Беше прав. Обаждаше се МЛЧ.
— Чудесно. Благодаря, че се обадихте.
— Линията обезопасена ли е? — попита гласът.
— Абсолютно.
Но гласът остана уклончив.
— Май е имало някакъв проблем в Манила.
— Имаше — отвърна меко Хилгър, за да не подплаши събеседника. — Както знаете, нашият общ приятел има врагове.
— И?
— Проблемът беше решен — не беше съвсем лъжа, защото очакваше в най-близко бъдеще да стане истина. А може вече да бе станало.
— Добре.
— Ако все още сте в района, се надявам да се видим. Бих искал да дойда на срещата лично.
— Последния път нямахте ли възможност да дойдете лично?
Този се опитваше да го притиска. Може да беше мухльо. А може и да изпробваше нервите на Хилгър. Както и да е.
— Нямах възможност. Но май е било за добро.
Мъжът от другата страна се изхили. Това беше добре.
— Къде предлагате да се срещнем?
— Защо не дойдете тук, в Хонконг? Като мой гост. Ще ви настаня в най-добрия хотел. Можем да наемем яхта, да отидем на конни състезания, каквото кажете.
— Боя се, че не разполагам с много време.
Да, човекът беше дребна душица. Искаше да покаже, че той командва и той поставя ограниченията. Но основното беше, че неявно се беше съгласил със същността на онова, което му предлагаше Хилгър. Сега номерът беше да се фокусира около тази същност и едновременно да не разсейва заблудата му, че той води парада.
— Разбирам. Но все пак, ако плановете ви позволяват, според мен ще откриете, че една напълно безплатна екскурзия до Хонконг с билет първа класа е доста приятно преживяване.
Човекът отсреща замълча. Явно размишляваше. От личен опит Хилгър се беше убедил, че богаташите обикновено са най-стиснатите и лакоми хора на планетата. Този сигурно можеше да купи половината Хонконг, обаче от перспективата да получи съвсем малка част от него на чужди разноски му потичаха лигите.
— Ще видим — каза гласът.
Хилгър знаеше, че това означава „да“. Усмихна се.
— Предлагам да организирам нещата и да ви пиша в чатрума. Възможно ли е да вечеряме заедно утре? Ще обсъдим работата, а ако имате време, ще останете няколко дни на мои разноски.
— Можем да вечеряме утре — съгласи се мъжът и тъкмо това интересуваше Хилгър.
— Отлично. Ще организирам нещата и ще ви пиша веднага.
— Прекрасно — мъжът затвори.
Хилгър стана и отиде до бюрото си. Включи лаптопа и потъна в размисъл. Сега, когато Калвър и Гибънс ги нямаше, щеше да е разумно да вземе Уинтърс на срещата с МЛЧ. Агентът така или иначе щеше да дойде в Хонконг, за да докладва какво е научил от Рейн и Докс. На МЛЧ тази малка изненада можеше и да не му хареса, но едва ли щеше да се оттегли. Струваше си да му разроши малко перушината, но трябваше да си осигури гръб на срещата, както и човек, на когото после да прехвърли нещата. Имаше нужда и от присъствието на Мани, който да даде одобрението си. Значи вечеря за четирима. Хилгър знаеше точното място за тази вечеря.