Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
След малко партньорът й попита:
— И какво стана?
— Според мен заподозря нещо.
— Някаква представа къде е отишъл?
— Не.
— Мамка му.
Именно, мамка му. За Гил неуспехът да убие някого, на когото е вдигнал мерника, сигурно беше като прекъснат полов акт.
— Къде си? — попита тя.
— В Банкок.
Очакваше го. Беше им казала, че отива в Банкок, за да се види с Рейн. Гил е искал да е възможно най-близо, за да действа бързо.
— За да се махна оттук, ще ми се наложи да се върна до Банкок — каза Дилайла. — Искаш ли да се видим, за да ти разкажа подробностите? — След което добави, привидно импулсивно: — Всъщност защо ти да не дойдеш тук. Страхотно е и не знам кога друг път ще имаме такава възможност.
Настъпи продължително мълчание.
— По-добре ела ти — рече Гил след известно време.
Паузата й подсказа, че предложението да дойде на Пукет го е изкушило, може би заради намека на първото лице множествено число. Самият отговор пък говореше, че подозира нещо; иначе изкушението щеше да надделее.
— Добре. Ще взема следващия полет и ще ти се обадя, като пристигна. До няколко часа, ако не й по-рано.
— Ще чакам — каза той и затвори.
Дилайла кимна. Непознато място, само те двамата, далеч от хората, които познаваха… идеалната среда за отпускане и разкриване на душата. Беше го виждала безброй пъти. По дяволите, Джон й беше приложил точно същия похват.
Колата на хотела я откара до летището. Успя да вземе полета на „Тай Еър“, който излиташе след по-малко от час. Обади се на Гил, след като кацна на летището в Банкок. Той я попита дали може да дойде в хотел „Ориентал“, за да се срещнат на верандата на ресторанта над реката. Обеща му, че ще бъде там до час.
Обедният трафик не беше натоварен и пътят й отне по-малко от четирийсет минути. Щом видя хотела, разбра защо Гил го беше предпочел. Класическата колониална постройка заемаше цяла пресечка и сигурно имаше безброй входове и изходи. Гостите на хотела можеха да го напускат с такси, тук-тук или речно такси кажи-речи отвсякъде. А охраната, макар и дискретна, бдеше неотстъпно — имаше камери за наблюдение и пазачи с радиостанции. Всичко това затрудняваше максимално евентуална засада — рискът организаторът й да бъде заснет на видеолента беше висок, — както и проследяването, защото се налагаше следящият да е неприемливо близо до следения. Гил не беше просто подозрителен, беше направо обезпокоен, че партньорката му е преминала в другия отбор.
За миг я обзе познатият гняв заради наранено достойнство. След това осъзна, че Гил не греши чак толкова.
Мина през фоайето и излезе на верандата. Гил се беше подпрял на парапета като турист, захласнат от гледката към реката. Но в момента на пристигането й хвърли поглед през рамо и я видя. Изправи се и кимна. Видя го да поглежда зад нея, а после и встрани.
Носеше свободно пусната над панталона риза като повечето други туристи. Разликата беше, че обичайното небрежно облекло улесняваше скриването на пистолета, който без съмнение си бе у него. Беше десняк и пистолетът сигурно беше втъкнат отдясно на колана под ризата — сполучлив компромис между дискретността и бързия достъп. Не че това имаше някакво значение за нея в този момент — Гил си беше Гил и макар че беше задник, бяха от един отбор, — но оценките от този род й бяха станали втора природа и ги правеше автоматично, независимо с кого се срещаше.
— Приятно местенце — отбеляза, пренебрегвайки очевидната му подозрителност.
Той кимна, но не отговори. Очевидно беше напрегнат. Трябваше да го успокои по някакъв начин.
— Какво ще правим? Тук ли ще стоим? Или ще отидем другаде?
Гил я изгледа и сви рамене.
— Можем да останем тук.
— Добре. Защото съм гладна.
Седнаха в открития ресторант над реката. Гледката беше великолепна и тя успя да й се наслади в пълна степен, защото Гил седна с гръб към водата. Дилайла не обичаше да е с гръб към вратата, но много от мишените й също се тревожеха за безопасността си, така че вече бе свикнала с тази неизгодна позиция. Рисковете на професията.
Поръчаха си као пад гунг — все пак се намираха в Банкок и нямаше смисъл да се лишават от прелестите на местната кухня — и се разговориха. Тя разказа как се бяха стекли нещата с Рейн от момента на срещата им на летището в Банкок. Остави Гил да задава въпросите. Отначало той си позволи удоволствието да направи няколко неприлични намека. Очакваше ги и беше решила да не им обръща внимание, но след поредното заяждане се чу да казва: „Виж какво, дай да се държим като професионалисти.“ Това явно го отрезви, а Дилайла разбра, че тази нейна реакция, по-искрена от стратегията, която беше планирала, беше по-добрият вариант. Остави го влезе в ролята на разпитващ, а не на слушател. Така щеше да се чувства по-удобно. Да смята, че контролира нещата.