Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Следващия час прекара на телефона и в интернет, за да уреди всичко и да подготви играчите. Когато свърши, провери един от обезопасените си чатрумове.
Леле, какъв съм пич, помисли си и се изпълни с гордост от качествата на хората, с които работеше. Беше настъпил пробив — хората на Хилгър бяха имали късмет да проследят Докс до Банкок. Онзи беше направил грешка и щеше да плати за нея. Ако Рейн беше с него, а Хилгър се обзалагаше, че го придружава, и двамата щяха да платят. Телефонът иззвъня.
— Хилгър.
— Аз съм — казаха от другата страна.
Хилгър разпозна леко носовия глас. Беше човекът му в Съвета по национална сигурност.
— Кажи.
— Имаме нов проблем.
Хилгър не каза нищо.
— Тази сутрин ми се обадиха. Един журналист от шибания „Вашингтон Пост“.
Тревогата на Хилгър се разля в почти приятно хладно спокойствие.
— Какво искаше?
— Интересуваше се верни ли са слуховете, че двамата в Манила са били служители на ЦРУ и че са загинали, докато са били на среща с известен терорист.
— Нещо друго?
— Не каза.
— Може просто да е опипвал почвата.
— Едва ли. В някои отношения информацията му беше съвсем достоверна. Според мен някой го захранва.
Мамка му, някой нареждаше мозайката прекалено бързо.
— Ще напише ли статия?
— Не мисля. Поне не още. Според мен ще потърси още информация.
— Значи разполагаме с време.
— Виж какво, струваше ми доста усилия, за да залича следите след Квай Чунг. Не знам дали ще успея още един път.
Хилгър вдиша и издиша.
— Няма да ти се наложи.
— Гледай да оправиш ситуацията, и то бързо — отвърна гласът. — Не можем да си позволим разследване. Стига толкова.
Сериозно?
— Оправям я днес — каза Хилгър. — Ще ти се обадя, след като приключа.
— Добре.
Хилгър затвори. Погледна телефона и се замисли какво ли става в Банкок. За миг се зачуди дали не трябваше сам да отиде и да контролира развитието на операцията. Не. Уинтърс беше най-добрият. Хилгър го беше виждал в действие и гледката не беше приятна. Но човекът постигаше резултати.
Погледна часовника на бюрото. Може би постигаше тези резултати точно сега.
Втора част
12.
Дилайла изчака един час, за да даде на Рейн и Докс достатъчно време да отпътуват, след което се обади на мобилния телефон на Гил.
Той вдигна на първото позвъняване и Дилайла си го представи, както винаги на този етап на операцията, сам в затъмнена хотелска стая, без да яде, пие и спи, сложил мобилния телефон на масата или бюрото пред себе си, мълчаливо и търпеливо чакащ устройството да звънне, за да отприщи към света справедливия му гняв и да го тласне да извърши онова, в което бе най-добър.
— Кен — прозвуча отговорът му на иврит. — Да.
— Аз съм — каза тя. Не получи отговор. Без да обръща внимание на сричките му за вземане на надмощие, Дилайла продължи: — Нашият приятел си тръгна тази сутрин. Събра си багажа и изчезна.
Настъпи мълчание, след което Гил проговори.
— По дяволите. Ти къде си?
— На Пукет.
— Защо не ми се обади по-рано?
— Нямах възможност. През цялото време бяхме заедно.
— Той не спи ли?
— А ти?
Гил млъкна. Несъмнено се опитваше да измисли подходящ отговор. След като не успя, каза:
— Значи те е завел на Пукет.
Дилайла схвана намека и се ядоса.
— Гил, знаеш как стават нещата. Някои мъже просто имат правилен подход към жените. Знаят как да получат каквото искат.
Съжали в момента, в който го изрече. Повечето пъти нагласата да не позволява да я унижават й вършеше работа, но този път щеше да й навреди. Искаше от Гил информация. За да я получи, трябваше да го манипулира, а не да реагира на постоянните му дребнави провокации. Вярно, отвръщаше на ударите, но все пак играеше неговата игра. За да победи, трябваше изцяло да промени стратегията.
От другата страна на линията Гил мълчеше и тя се замисли дали коментарът й не го беше обидил наистина. Тази мисъл смекчи гнева й и породи нещо като жалост. Стори й се, че това чувство може да се окаже полезно.
Зачуди се дали Гил просто не се нуждае от победа в постоянната им словесна битка. Може би тогава ще си върне усещането за мъжественост и ще се държи по друг начин, без да я обижда непрекъснато. Често си мислеше, че и правителството има нужда от нещо такова в отношенията си с палестинците. В крайна сметка тъкмо след Седемдневната война, когато натри носа на Израел, Египет показа склонност да преговаря за мир. Навярно и с Гил беше така. И когато се окажеше в непривичната за него ситуация на успех и власт, сигурно щеше да прояви благосклонност или поне небрежност по отношение на информацията. Да, точно така трябваше да играе. Щеше да го остави да спечели.