Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Трябва да отдъхна малко преди да се захвана с поръчката на дядо ти — каза той и на Даш. — Мисля да навестя Хелън Джейкъби и децата й.
— А после?
— Ще прескоча до „Ейвъри и синове“ за около час тази вечер. — И добави кисело: — После обратно тук. Сигурно ще изкарам тук цялата нощ.
— А после?
— Това е всичко. Да си тук рано сутринта. Мисля, че ще ти се отвори доста работа. Язон също да е тук.
Даш забърза към вратата, Ру уморено го последва. Стигна до входа на „Барет“ и помисли дали да не прекоси улицата до градската си къща, да си оседлае кон и да поязди до дома на Хелън. После реши да отиде пеш.
Тръгна бавно по оживените улици. Никога не му омръзваха тълпите и градската суматоха. Като момче, родено в малко градче, за Ру Крондор беше неизчерпаем източник на вдъхновение. Самото ходене през навалицата го освежаваше и му даваше възможност спокойно да разсъди за всичко, което можеше да стане. Но днес, докато крачеше умислено, внезапното видение с Изумрудената кралица и нейната приближаваща армия неканено нахлу в ума му и затъпи сетивата му за шумния и многолюден град.
От една страна знаеше, че Крондор рано или късно ще бъде нападнат и по всяка вероятност — превзет. С очите си бе видял какво се случи, когато генерал Фадавах съкруши един град: самият той едва се бе спасил при опустошението на далечната Махарта. Знаеше какво предстои. Хранеше плаха надежда, че армията на Кралството, много по-добре обучена и много по-предана от всичко, на което досега се бяха натъквали нашествениците, ще може да ги задържи извън Крондор. Но в същото време осъзнаваше, че тази надежда е напразна.
От друга страна, предстоящото му се струваше невъзможно. Беше забогатял повече от всичките си алчни детински мечти. Имаше си и син. Не беше възможно никакво зло да съсипе това съвършенство.
Ру спря. Толкова беше погълнат от своите мисли и видения, че бе забравил да свърне по улицата, водеща към дома на Хелън Джейкъби. Обърна се и за момент му се стори, че зърна една човешка фигура, която бързо се скри. Забърза, зави на първия ъгъл и се огледа.
Дюкянджиите затваряха кепенците, работници щъкаха около него — кой да свърши последната си задача, кой запътил се за дома или за най-близката гостилница след изнурителната работа. Но фигурата, която бе зърнал, не се виждаше никъде.
Ру поклати глава. Сигурно беше от умората. Но не можа да се отърве от чувството, че го следят. Озърна се отново, след което се запъти към къщата на Джейкъби.
Знаеше, че флотата на Изумрудената кралица вече е готова да отплава. Не разполагаше с преки сведения, но знаеше достатъчно, за да разбере, че това е сигурно.
Беше видял как армията й се изсипа и помете целия континент Новиндус и беше заседавал в съвета, когато се съставяха планове за защита на Кралството от нашествието й. Беше осигурил повече транспорт от всяка друга компания в Кралството; знаеше къде е складирано продоволствието; знаеше къде се държи в готовност обозът за армията и резервните коне. Знаеше, че щурмът предстои скоро.
В Крондор беше ранна есен, което означаваше, че на другия край на света е пролет. Скоро внушителният флот щеше да се натовари и щеше да започне дългия няколко месеца път. На няколко пъти вече Ру бе чувал адмирал Николас да говори за опасностите от плаване през Тъмните проливи. Труднопроходими и при най-умерено време, през зимата те бяха почти недостъпни. За да се прекара оттам толкова внушителен флот без сериозни щети, това трябваше да стане точно по времето на Банапис, деня на Средилетието. Проливите и ветровете щяха да осигурят тесен проход между Безкрайното и Горчивото море, достатъчно спокоен за повечето неопитни капитани, които щяха да водят по-голямата част от флота. След цялата онази касапница, която бе сполетяла Новиндус, Ру не можеше да си представи, че там са останали повече от шестстотин сравнително опитни капитани. Освен това след всичките опустошения в Новиндус едва ли бяха останали много моряци, свикнали с плаване в открито море; всъщност капитаните дори не бяха подозирали, че съществува суша от другия край на морето, докато Николас и екипажът му не ги бяха посетили преди двадесет години.
Ру също така подозираше, че Николас е подготвил някоя и друга изненада за „гостите“, когато се опитат да преминат Проливите, което всъщност бе и причината за гостуването на Ру в Квег. Единственото обяснение херцог Джеймс да иска квегански кораби, които да действат като ескорт за кралските търговски флотилии, можеше да е, че целият кралски флот е зает някъде другаде. Не, нямаше начин Николас да не е подготвил нещо за нашествениците, когато започнат да се промушват през Проливите.