Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Трябва да се видя с дядо ти възможно по-скоро.
— Веднага ли? — запита Даш и понечи да стане.
Ру му махна с ръка да си седи.
— Утре ще е добре.
Но един глас от прага се намеси:
— Днес ще е по-добре.
— Дядо! — викна Даш.
Херцогът на Крондор влезе, придружен от двама дворцови гвардейци. На долния етаж настъпи суматоха, щом разбраха кой е посетителят. Джеймс дойде до парапета, който пречеше на обикновените посетители да стъпват на търговския етаж, един от гвардейците му отвори вратата и той се качи по стълбите на втория етаж. Това бе сериозно нарушение на протокола на търговската гилдия, но Ру реши, че моментът не е подходящ да обяснява на най-властния благородник в Кралството тази дреболия.
Джеймс се обърна към Луис и Дънкан и каза:
— Оставете ни сами.
После се наведе над парапета и нареди:
— Даш, погрижи се да не ни безпокоят.
Даш отиде до подножието на стълбите — мъчеше се да не се засмее, защото и гвардейците бяха застанали на пост пред стълбището. Джеймс заговори тихо, за да не се чува на долния етаж.
— Е, време е да свършим малко работа.
Тонът му никак не се хареса на Ру, но той само сви рамене.
— Ами, рано или късно…
— Трябват ми два милиона жълтици.
Ру примига. Търговската му мрежа струваше няколко пъти повече, но с чак толкова ликвидни средства не разполагаше. Ако изтеглеше толкова пари, щеше да се наложи сериозно преустройство на бизнеса му.
— В какъв срок?
— Срокът беше вчера, но и утре няма да е зле.
— А лихвата?
Джеймс се усмихна.
— Каквато поискаш, стига да е разумна. Разбираш, че може да не сме в състояние да изплатим този заем.
Ру кимна.
— Кога ще мога да видя златото? — попита Джеймс.
— Мога да дам половин милион в края на работния ден утре в двореца. За другите милион и половина ще ми трябват няколко дни. Ще обложа допълнително повечето сарафи в града. Ще трябва да завъртя малко търговия и в Изтока. — Отпусна се в стола и добави: — Ще бъдете ли така любезен следващия път да ме предупредите малко по-рано, ваша светлост?
— Не — отвърна Джеймс. — Нуждите изникват бързо.
— Като стана дума за това — превключи Ру, — току-що получих поредния отказ на концесия от търговския пратеник на Кеш. Можете ли да ми помогнете с нещо да преодолея този проблем?
— Вероятно — отвърна Джеймс. — В момента въртим доста сериозен бизнес с Кеш.
— Колко? — попита Ру и вдигна въпросително вежда.
— Тлъста кесия подкуп за няколко високопоставени кешийски благородници.
— Тлъста — кимна Ру. — Да не се каните да сваляте императора им?
Джеймс стана.
— Много повече ще е нужно само за да си помечтае човек за подобен ход. На света сигурно не съществува достатъчно злато, за да се свали императорът на Кеш. — Помълча малко и добави. — Вече знаеш. Безпокои ни южната граница.
— Знам. Интересно ми е какви отношения предвиждате с Кеш по време на бъдещото нашествие.
— Работя над няколко възможности — каза Джеймс. — Но една от тях е да се осигурят на подходящото място достатъчно кешийски войници, та армията на Изумрудената кралица да стои там, където ние искаме.
Ру кимна.
— Никакви излази на юг от Крондор и нагоре в планините от Долината на сънищата.
— Нещо такова. Подобен ход би означавал Изумрудената кралица да съкруши джуджетата при Дорджин — нещо, което никога не се е случвало. — Джеймс се усмихна тъжно. — Но се опасявам, че дори войската на стария крал Халфдан ще бъде разбита от тази армия.
Ру сви рамене. Слушал бе разкази за свирепата неустрашимост на джуджетата в бой, но никога не бе виждал джудже от плът и кръв. Джеймс се обърна да си тръгва и Ру стана.
— Не е нужно да ме изпращаш — спря го херцогът. — Ще се оправя и сам.
Като стигна до стълбището, се обърна и добави:
— А, да не забравя. Престани с опитите да къташ богатствата си на Изток и в Свободните градове. Повечето ще ми потрябват за войната.
Ру дори не се опита да се направи на слисан — в последно време изнасяше тихомълком малки количества от капитала си извън Крондор.
— Ясно — въздъхна той с явна неохота. — Да се опитвам да надхитря лисица като вас е явно пилеене на сили.
Джеймс кимна.
— Не го забравяй.
Излезе и остави Ру сам и зачуден над поредния си провал в усилията да получи концесията в Кеш. Имаше си теория и трябваше да я провери, но точно сега имаше много по-належаща грижа: как да събере това огромно количество злато, без да накара всеки сараф в града да вдигне двойно лихвата.
Трябваше да се види и със Силвия следващата вечер или по-следващата, преди да се върне вкъщи.
Погледна през прозореца към залязващото слънце и се заслуша в градските шумове — вече се спускаха кепенците на дюкяните.