Изкуплението на Атлантида

Изящните вълни на екстаза препускаха диво през тялото й при съвсем лекото докосване на устните му върху нейните и въпреки че знаеше, че трябва да си спомни всички причини, според които това бе лоша идея, всичко, което можеше да мисли, беше да и все пак не можеше да отрече две хилядите години, изпълнени с желание, затова го каза на глас.

- Как едно момиче би могло да устои? Да, да, да - прошепна набързо, нуждаейки се от ръцете му върху себе си.

От устните му върху своите.

Той нададе вик на триумф или на притежание, или може би беше нещо, което атлантите вършат, докато правят любов, но на нея не й пукаше, защото секунди по-късно той вече вдигаше пуловера й и измести чашките на сутиена й настрани, ала преди кожата й да потрепне заради полъха на ледения въздух, горещата му уста покри едното й зърно, а жарката му ръка - другото. Издаде звук, подобен на тананикане срещу гърдите й и тя потрепери, но преди да успее да реагира той, пое зърното й между устните си и го засмука така силно, че тя извика.

- Бренан, Бренан, о, господи, да!

Тиарнан вплете пръсти в косите му и той го прие като насърчаването, което очевидно беше, защото започна да смуче ритмично и от време на време да гали зърното й с нежния допир на езика си. Тя се гърчеше срещу него, горещата влага струеше между бедрата, разтваряйки и приготвяйки я за него. Тя имаше нуждата, копнееше и о, да, той притисна голямата си твърда възбуда към нея и започна да я отърква със същия ритъм, с който обработваше гърдите й.

Огнено чувство препускаше през вените й, тя бе така близо да свърши само заради устните му върху гърдите си. Толкова близо, как бе възможно да се възбуди така бързо? В същото време, в което тя извика, Бренан захапа нежно едното й зърно и стисна силно другото.

Горещината, о, онази гореща, пълна, всепоглъщаща и неконтролируема сила на сексуалния й глад се издигаше в нея и искаше още и още. От това невероятно усещане.

Повече от него.

Тиарнан почти полудя от това мощно желание. Никога досега не бе изпитвала нещо подобно. Отчаяна, тя дръпна главата му назад, докато той не се откъсна от зърното й с едно последно засмукване, което тя усети чак до върха на пръстите на краката си.

Бренан погледна към нея, а очите му блестяха като изумрудени пламъци.

- Кажи ми! - настоя той. - Кажи, че ме желаеш

- Желая те - бе единственото, което успя да изрече. - Желая те сега, нуждая се от теб, о, да, моля те, моля те.

Той я пусна внимателно, докато краката й отново се озоваха не земята, а тя трябваше да се подпре на дървото, за да не падне, тъй като омекналите й колене отказваха да й съдействат. Сетне се взря в нея, като погледът му се движеше плавно от зачервеното й лице и подутите й от целувките устни към гърдите й, които все още бяха открити и подутите й зърна, които всеки полъх на студения вятър докосваше и това засилваше възбудата й. След това Бренан внимателно свали пуловера й надолу

- За да не настинеш - обясни нежно той, но тя беше омагьосана, докато се опитваше да намери смисъл в думите му Да не би да спираше?