Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Ужасно неловко е.
— О, не! — извика госпожа Сесил. — Изобщо не е неловко! Всички мислим, че е чудесно! Знаете ли, откакто жена му почина, Корин много се промени. Стана тъжен, горкият, сериозен. А е още толкова млад! Не е хубаво на тази възраст човек да е сам. Достатъчно ми е трудно на мен!
Изабел мълчеше смутено.
— Разбира се, на моята възраст човек също може да се влюби — продължи уклончиво госпожа Сесил. — Но ако сме честни, изборът е подчертано ограничен. Мъжете на моята възраст обикновено са дебели и плешиви. Някои имат вече кардиостимулатор, а вечер си вадят ченетата и ги оставят на нощното шкафче. Лично аз нямам нищо против някой по-млад мъж, но по-младият мъж би имал против бръчките и бялата ми коса. — Тя се наведе заговорнически. — Боядисвам я, иначе е снежнобяла!
— Изглежда естествена — отвърна Изабел само колкото да каже нещо.
Госпожа Сесил й се усмихна.
— Благодаря. Когато един ден остареете, скъпо дете, няма да имате проблем с побеляването на косата. При вашия светъл цвят това едва ли ще се забележи. Ах, имате прекрасна коса. Ще бъде чудесно, ако децата ви я наследят. Макар че при тази тъмна коса на Корин… възможно е децата ви да са със светлокестеняви коси.
— Нашите деца… не сме стигнали чак дотам — заекна смутено Изабел. — Ние само…
— Разбира се, че не сте! — прекъсна я госпожа Сесил. — Просто не ме слушайте. Ужасно съм нетърпелива, но не биваше да казвам това. Вие сте напълно права: всяко нещо с времето си. — Тя сгъна вестника и се усмихна извинително на Изабел. — Най-напред си хапнете на спокойствие от кроасаните на Матилд. Много са хубави с конфитюр от праскови.
Изабел почувства облекчение, когато разговорът отново се върна към баналните неща.
— А след закуската отново ще се заема със счетоводството. Матилд ми предостави всички документи, които ще ми трябват за данъчната декларация.
— За съжаление времето е твърде лошо, за да се работи навън — каза госпожа Сесил. — Искате ли да седнете в кабинета на мъжа ми? Ние го наричаме високопарно „нашата библиотека“, но той е само дванайсет квадрата, с едно прозорче с изглед към моите рози.
— Ако там има бюро, на което да разположа документите, ще бъде чудесно — зарадва се Изабел.
— Да, има едно голямо бюро. Наследство. Странното е, че никой не иска да работи на него. Матилд казва, че постоянно се страхува да не се срутят книгите отгоре й, а Корин, все носи нещата си на масата за хранене. Дори Лоран обича да си пише домашните тук, на кухненската маса. Леля Жермен твърди, че бюрото в кабинета по-рано се е ползвало за друго. Ако трябва да й се вярва, половината от моите роднини са заченати върху това нещо, а аз от собствен опит мога да кажа, че… о, защо просто не млъкна? Ето, пак се изчервихте!
— Това е ужасна моя особеност — каза извинително Изабел.
— Това е прекрасна особеност — увери я госпожа Сесил.
— Излюпиха се! — С този вик в кухнята нахлу Ермелин. — Излюпиха се! Всички наведнъж!
— Кои? Пилетата? Вече? — викна и госпожа Сесил. — Трябва да ги видим. Елате, Изабел, пилетата на Ермелин са се излюпили! Лоран никога няма да им прости, че са се излюпили в негово отсъствие! А този път не са обикновени кокошки, не, този път са сатенени кокошки и вятърни кокошки, много специални животни, нали, Ермелин?
— Копринени кокошки и виандоти — изръмжа Ермелин, но на фона на обичайното си поведение изглеждаше необикновено приветлива и почти в добро настроение. — Побързайте или ще изпуснете най-интересното. — И за най-голяма изненада на Изабел тя се обърна още веднъж на вратата и каза: — И вие, госпожице, елате, такова нещо не се вижда всеки ден!
Шеста глава
Мадлен зави в двора на „Ринкинкин“ и първото, което забеляза, беше, че колата на немската туристка още е тук. Не беше ли казала, че ще остане само една седмица?
По някаква причина това й стана неприятно. Тя слезе и се огледа във външното огледало на поршето си. Както винаги в събота, Мадлен бе облечена в тесен панталон за езда и дълбоко изрязана черна тениска, не точно гала дреха, но все пак ефектна. В случай че госпожа Сесил я покани на вечеря — а тя винаги я канеше — Мадлен имаше в багажника, си рокля и още един чифт обувки.
Дебелата Ермелин мина покрай нея с кошница, пълна с яйца, както винаги, без да поздрави.
— Здравейте, Ермелин, как сте? Както виждам, още имате гости?
— Да — изръмжа Ермелин.
— Сигурно дамата си тръгва днес? — опита още веднъж я Мадлен.