Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Ах, ти, лайненце малко — изрева той. Цялото дружелюбие в гласа му се бе изпарило, оставяйки дрезгава животинска ярост, каквато Холдън не бе чувал досега от него. — Ще търгуваш живота на едно невръстно момиченце срещу още шибано пиле?
Стовари консервата върху ухото на хакера, което моментално почервеня. Ръката му пусна устата на момчето и то закрещя за помощ. Еймъс вдигна пак пилешката консерва, но Холдън го сграбчи за ръката и го издърпа от ломотещото хлапе.
— Стига — каза той, стискайки го здраво, като се надяваше едрият мъж да не реши да фрасне и него с консервата. Еймъс открай време се забъркваше в кръчмарски сбивания за забавление.
Но това тук беше нещо различно.
— Стига — повтори Холдън и продължи да го стиска, докато Еймъс не престана да се дърпа. — Той не би могъл да ни помогне, ако му пръснеш мозъка.
Хлапето задрапа заднешком по пода и опря рамене в стената. Кимна, докато Холдън говореше, и стисна с два пръста кървящия си нос.
— Вярно ли казва? — попита го Еймъс. — Ще помогнеш ли?
Момчето кимна пак и се надигна на крака, все още прилепено към стената.
— Аз ще отида с него — рече Холдън и потупа Еймъс по рамото. — А ти защо не останеш тук и не си отдъхнеш малко?
Преди механикът да успее да отговори, Холдън насочи пръст към ужасения хакер.
— По-добре се залавяй за работа.
— Ето — каза Пракс, когато се появи видеото с отвличането на Мей. — Това е Мей. Мъжът е нейният лекар, доктор Стрикланд. Жената не я познавам. Но учителката каза, че се появила в записите им като майка на Мей. Със снимка и разрешение да я вземе. Никога не биха пуснали някое дете без разрешение. Сигурността в училището е на много високо ниво.
— Открий къде са отишли — заповяда Холдън на хакера. А на Пракс каза: — Нейният лекар ли? За какво ѝ е лекар?
— Мей е… — започна Пракс, после млъкна и поде отначало: — Мей има рядко генетично заболяване, което, ако не се лекува редовно, ще блокира имунната ѝ система. Доктор Стрикланд го знае. Липсват още шестнайсет деца със същото заболяване. Той би могъл да ги опази… да опази Мей жива.
— Наоми, улавяш ли това?
— Да, следвам дирята на хакера през системата за сигурност. Няма да имаме повторна нужда от него.
— Добре — каза Холдън. — Защото съм сигурен, че този мост ще бъде грижливо изгорен, щом излезем през вратата.
— Винаги можем да намерим още пилешко — изкиска се Наоми.
— Еймъс се погрижи следващото желание на хлапака да бъде пластична операция.
— Олеле — ахна тя. — Той добре ли е?
Холдън знаеше, че има предвид Еймъс.
— Да. Но… има ли нещо, което не знам за него и което може да ни създаде проблеми? Защото той наистина…
— Ето — каза хакерът и посочи към екрана.
Холдън загледа как д-р Стрикланд носеше Мей по някакъв стар коридор, а тъмнокосата жена ги следваше. Стигнаха до врата, която приличаше на древен херметичен люк. Стрикланд направи нещо на контролното табло до нея и тримата влязоха.
— Нататък няма очи — обясни хакерът и почти трепна, сякаш очакваше да го накажат за недостатъците на Ганимедската охранителна система.
— Наоми, накъде води това? — попита Холдън и показа с успокоителен жест на хакера, че няма да го винят.
— Прилича ми на стара част от оригиналните разкопки — отвърна тя. Паузи накъсваха думите ѝ, докато работеше върху конзолата си. — Била е разпределена за склад под наем. Зад тази врата не би трябвало да има нищо, освен прах и лед.
— Можеш ли да ни вкараш вътре? — попита Холдън.
— Да — отговориха едновременно Наоми и Пракс.
— Тогава отиваме там.
Той даде знак на Пракс и хакера да излязат в предната стая и ги последва. Еймъс седеше на масата и въртеше една от пилешките консерви, сякаш бе дебела монета. В ниската гравитация на луната изглеждаше, че консервата ще продължи да се върти вечно. Изражението му бе отнесено и неразгадаемо.
— Ти си свърши работата — каза Холдън на хакера, който бе вперил очи в Еймъс, а на лицето му се бореха страх и ярост. — Така че ще ти платим. Няма да те измамим.
Преди хлапето да успее да отговори, Еймъс се изправи и взе кашончето с пилешки консерви. Обърна го и изсипа цялото съдържание на пода. Някои консерви се изтърколиха към ъглите на малката стая.