Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Пракс спря за кратко на един кръстопът, потупвайки нервно с ръце по бедрата си, сякаш сам се подканваше да бърза. Наоми беше останала на кораба и следеше придвижването им по локаторите, които всички те носеха, и по малкото работещи охранителни камери на станцията.
Зад гърба на Холдън Еймъс прочисти гърло и каза толкова тихо, че Пракс да не го чуе:
— Ако загубим този човек, шансовете да намерим бързо обратния път не ми харесват.
Холдън кимна. Знаеше, че е прав.
Дори и в най-добрите си дни Ганимед представляваше лабиринт от еднакви сиви коридори, разнообразявани тук-там от някоя пещера с парк. А сега станцията определено не се намираше в най-добрите си дни. Повечето будки за информация бяха тъмни, повредени или направо унищожени. Обществената мрежа беше, меко казано, ненадеждна. А местните жители обикаляха като мършояди трупа на своята някога велика луна, излъчвайки ту ужас, ту заплаха. Холдън и Еймъс носеха открито огнестрелните си оръжия, в добавка механикът бе усъвършенствал едно мръщене, което караше хората автоматично да го причисляват към категорията на онези, с които не бива да се закачаш. Холдън не за първи път се зачуди какъв ли живот е водил той, преди да се запише на „Кентърбъри“, стария влекач за лед, на който бяха служили заедно.
Внезапно Пракс се закова пред една врата, която изглеждаше досущ като сто други, подминати от тях, в стената на сивия коридор, който изглеждаше досущ като всеки друг сив коридор.
— Ето. Тук е.
Преди Холдън да успее да каже нещо, Пракс вече блъскаше по вратата. Холдън отстъпи крачка назад и встрани, за да има открит изглед покрай него. Еймъс се дръпна на другата страна, хвана кашончето с пилешко под лявата си мишница и пъхна десния си палец зад колана, току до кобура. След една година, прекарана в патрулиране из Пояса и прочистване на най-лошите хиени, оставени от вакуума във властта, екипажът на Холдън бе придобил някои навици. Той разбираше, че са полезни, но не бе сигурен дали му харесват. Полицейската работа със сигурност не бе подобрила живота на Милър.
Вратата се отвори рязко и в рамката застана гол до кръста тийнейджър с голям нож в свободната си ръка.
— К’во бе, мамка… — започна той, а после млъкна, щом видя Холдън и Еймъс от двете страни на Пракс. Хвърли поглед към пистолетите им и промълви: — Аха.
— Донесох ти пиле — обясни Пракс и посочи към кашончето, което носеше Еймъс. — Трябва да видя останалата част от видеозаписа.
— Аз бих могла да ти го осигуря — каза Наоми в ухото на Холдън, — ако имахме достатъчно време.
— Точно времето е проблемът — отговори ѝ под нос Холдън. — Но определено става за план Б.
Мършавият младеж сви рамене, отвори вратата докрай и махна на Пракс да влиза. Холдън го последва, а Еймъс вървеше най-отзад.
— Е — каза хлапакът. — Дай да видим, сабе?
Еймъс остави кашончето на мръсната маса и извади една консерва. Вдигна я така, че момчето да я вижда.
— Ами сос? — попита хлапакът.
— Какво ще кажеш вместо това за още една консерва? — предложи Холдън, като се приближи до него и му се усмихна дружелюбно. — Хайде, дай останалата част от видеозаписа и ще ти се махнем от главата. Добре ли ти звучи?
Хлапакът вирна брадичка и отблъсна Холдън на една ръка разстояние.
— Не се бутай в мен, мъжки.
— Моите извинения — рече Холдън, а усмивката му дори не трепна. — А сега върви да намериш проклетия видеозапис, който си обещал на приятеля ми тук.
— Ми не знам… — поколеба се хлапето. — Богаташ си, кат гледам. Сигур можеш да се изръсиш нещо повече от пиле. Много повече.
— Дай да се изясним — каза Холдън. — Изнудваш ли ни? Защото това би било…
Беше прекъснат от месеста ръка, стоварила се на рамото му.
— Аз ще се оправя с това, капитане — заяви Еймъс и застана между Холдън и хлапето. Държеше една от пилешките консерви и се зае да я подхвърля лекичко.
— Дъщеричката на този човек — поде той и посочи към Пракс с лявата си ръка, докато с дясната продължаваше да подхвърля консервата — е била отвлечена. Той просто иска да знае къде е. Съгласен е да плати за тази информация цената, за която сте се споразумели.
Хлапето сви рамене и понечи да заговори, но Еймъс вдигна пръст към устните си и изшътка.
— А сега, когато той е готов да плати тази цена — продължи механикът с дружелюбен тон, — ти се каниш да го изнудваш, защото знаеш, че е отчаян. Че би дал всичко, за да си върне дъщеричката. Моментът е удобен да се измъкне тлъста печалба, а?
Момчето пак сви рамене.
— Ми що да не…
Еймъс го цапардоса в лицето с пилешката консерва толкова бързо, че в първия момент Холдън не разбра защо хакерът изведнъж лежи на земята и от носа му блика кръв. Еймъс притисна гърдите му с коляно и го прикова към пода. Консервата се издигна, а после се стовари пак в лицето на хлапака с остро изпукване. Момчето изстена, но Еймъс затисна устата му с лявата си длан.