Обещанието на краля вещер

— Не се страхувай. Ще намерим книгата и всичко ще бъде наред.

В късния следобед градът беше тих, а повечето от обитателите бяха на юг при цирка на Уингхам. Четиримата не видяха почти никого по пътя си към северната порта. Щом стигнаха дотам, Мариаброн се наведе ниско пред Арраян и я подкани да вдигне единия си крак.

Огледа ботуша й, след което разучи отпечатъка, който бе оставила. Направи знак на останалите да изчакат и отиде до портата, след което започна да оглежда наоколо и да изучава следите, оставени по калната почва.

— Излязла си и си се върнала по един и същ път — каза той на Арраян. Рейнджърът посочи на североизток към близките сенки на Великия ледник, внушителната замръзнала река, която бе надвиснала пред тях. — Малцина други са минавали през тази порта през последните няколко дни. Не би трябвало да е трудно да последваме следите ти.

Наистина не беше, защото точно извън пространството на портата отпечатъците от стъпките на Арраян, и двата чифта, стояха самотни върху разтопената от лятото тундра. Това, което бе изненадващо за Мариаброн и всички останали обаче, бе колко далече от града ги отведоха следите на Арраян. Великият ледник се извисяваше все по-внушителен и по-внушителен, докато вървяха на североизток и на север. Градът се смали зад гърбовете им и нощта се спусна, донасяйки по-студен и хапещ вятър. Въздухът обещаваше, че лятото, както и всички предишни лета толкова на север, ще е кратко и скоро ще свърши. Рязка промяна във времето щеше да смрази земята за няколко дни. След това щеше да остане твърда за три четвърти от годината и дори по-дълго. Не беше нечувано лятното топене да продължи по-малко от месец.

— Не е чудно, че беше толкова изтощена — каза Уингхам на Арраян малко по-късно, когато бяха отхвърлили много мили.

Жената успя само да го погледне безпомощно. Нямаше спомен, че е била толкова надалеч от града и едва си спомняше, че е напускала дома си.

Четиримата стигнаха до хребет, който гледаше надолу към обширна долина. Имаше малка горичка в ниското надолу по хълма пред тях и група от няколко големи камъка от дясната страна.

Арраян ахна:

— Там!

Тя посочи към камъните и спомените мигновено я заляха.

Мариаброн, който използваше факла, за да вижда следите, също се канеше да избере тази посока.

— Никой друг не е идвал насам — потвърди рейнджърът. — Да вървим да приберем книгата, така че да мога да я занеса на крал Гарет.

Арраян и Олгерхан мярнаха кратък проблясък на шок по лицето на Уингхам при това заявление, но за своя чест хитрият търговец не почна да разисква въпроса.

Мариаброн с факла в ръка беше първият, който заобиколи най-близкия голям скален блок. Останалите за малко не се блъснаха в гърба му, когато също минаха зад ъгъла, защото рейнджърът бе спрял. Когато се наредиха около него, за да видят гледката, бързо разбраха.

Защото там се намираше книгата на Зенги, поддържана във въздуха на нивото на кръста от чифт каменносиви пипала, които се извиваха от страните й и се спускаха надолу и в земята. Книгата бе отворена и няколко страници бяха прелистени. Четиримата гледаха смаяно, докато червените образи на различни магически руни се издигаха от отворената страница и се разсейваха в трептящия въздух над книгата.