Владетелят на кулата

— Тя ни вкара в това, ваше височество — настоя Смолен. — Половината ми мъже са мъртви заради тази проклета вълчица.

— Вече отсъдих, милорд — каза Лирна. — Не ме карайте да се повтарям.

Седна срещу Давока и бе поразена от тъгата, която изопваше лицето ѝ.

— Време е да си кажем истината — каза ѝ Лирна на лонакски.

Давока вдигна глава, искра на усмихната изненада измести за миг тъгата в очите ѝ.

— Така изглежда — отвърна тя на своя език и Лирна реши да проведат този разговор изцяло на лонакски, доколкото ѝ го позволяваха знанията.

— Управлението на малесата не е пълно, така ли е?

— Тя нареди да сключим мир с мерим хер, най-големия и омразен враг в цялата ни история. Имаше… появиха се разногласия сред клановете. Имаше недоволни. Ние, разбира се, убихме онези, които оспорваха решението ѝ, но винаги има и други, невъзможно е да ги убием всичките. Малесата ги осъди на изгнание, нареди да бъдат изгонени от клановете и в резултат те създадоха свой собствен клан. Лонаким сентар.

— Сентар? Не знам тази дума.

— Рядко се употребява в наши дни. Свързана е с една легенда от далечното минало, още отпреди вашите хора да прекосят морето и да ни откраднат земята. Сентар били боен отряд, съставен от най-великите лонакски воини, избрани заради изключителните си умения и смелост, личното копие на малесата. Сентар спечелили най-голямата ни победа над сеорда и щели да покорят цялата тази земя, но точно тогава се появили мерим хер. Всички те загинали в Голямото изпитание, когато хората ни избягали в планините, а те удържали прохода достатъчно дълго, за да се изтеглят оцелелите лонаки и да създадат там новия си дом. Сега се възраждат, изкривен вариант на прежно величие.

— Момичето, което се опита да ме убие? Твоя сестра ли е?

Давока затвори очи и кимна.

— Кирал. Родени сме от една майка. Боговете проявиха милост и я отнесоха преди да е видяла в какво се превръща дъщеря ѝ.

— Какво е то? В какво се превръща?

— В нещо зло, нещо, което убива без причина и бълва отрова. Тя е водачката им, а изгнаниците, които я следват, я наричат Истинската малеса. — Отвори очи и погледна Лирна. — Тя невинаги е била такава, но нещо… я промени.

— Какво нещо?

Давока се размърда притеснено.

— Онова, което познава единствено малесата.

Лирна кимна. Знаеше, че Давока няма да ѝ каже нищо повече по този въпрос.

— Ще ни нападне ли отново?

— Преди да прати мен в прохода, малесата изпрати три бойни отряда да открият сентар. Надяваше се така да отвлече вниманието им от вас, да ги ангажира с други битки. Уви, сестра ми явно е успяла да им избяга. Погледна през рамо към кладата, до която гвардейците на Смолен трупаха лонакски мъртъвци на купчина. — Сентар са многобройни и няма да спрат.

— Значи не трябва да губим време — намеси се брат Солис на езика на Кралството. Клада гореше зад него, пламъци обвиваха тялото на брат Хервил. Орденът винаги се грижеше за своите мъртви. — Ако се движим бързо, ще се върнем при прохода, преди да е паднала нощта. Ще ида да ви избера подходящ кон, ваше височество. — И се обърна.