Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
Ифигения ме замъкна във всички възможни магазини на Бонд Стрийт — за обувки, за кожи, шивашки ателиета, бутици за бельо, при шапкари и бижутери. През цялото време говореше като латерна, поради което почти не забелязваше колко пестелива на думи бях. Едва когато в дванайсетия или тринайсетия магазин по нейно настояване изпробвах една вечерна рокля и мълчаливо се взирах в огледалото в пробната, тя ме побутна, изпълнена с очакване.
— Ан, та ти само мълчиш. Не я ли намираш и ти заravissant[11]? Напълно подходяща за дебютантка!
— Formidabel[12]! — съгласи се модистката, която стоеше в задната част на препълненото с тюл и коприна ателие и се надяваше да направи добра продажба.
— Да, яка е — отвърнах, унесена в мисли. Преводачът трансформира „яка“ в добре стояща, защото вероятно бе усетил, че не съм особено възхитена. Но липсата ми на въодушевление не се дължеше на самата бална рокля, която действително бе чудно хубава — истинска фантазия в бяло и коприна, обшита с мънички перли, — с която изглеждах като снежна принцеса. — Ще я вземем — реших набързо, защото вече ми бе писнало от обикалянето по магазините.
— Но това е само пробен модел за вземане на размери — отбеляза шивачката.
Точно така, в тази епоха все още нямаше масова конфекция. Особено за богатите хора дрехите се шиеха по мярка.
— Но ми седи перфектно — заинатих се. — Ще взема или тази, или никоя друга.
С това нещата се изясниха и роклята бе купена, и най-сетне щях да бъда оставена на мира. Или поне така си мислех, но Ифигения настоя, че към роклята ми трябват и подходящите обувки. И шапка. За обувките отстъпих, но за шапката вече се разбунтувах.
— Влез ти вътре и ми избери една — казах, останала вече без нерви, след като ме бе замъкнала до поредното модистко ателие. — Аз ще те изчакам тук отвън.
Тя се нацупи, но въпреки това се шмугна в магазина, кипяща от желание за пазаруване, докато аз останах отвън и се огледах. По улиците преминаваха елегантни карети, чиято изработка се различаваше една от друга, подобно на автомобилите в наше време. Както вече бях успяла да установя, имаше една камара модели — гиг, файтон, каляска, берлина, ландо, тилбъри, — но ми бе невъзможно да ги запомня. Някои се теглеха от два коня, други от четири, а от време на време имаше и такива, теглени от само един. Във всеки случай повечето карети изглеждаха доста изискани, тъй като Бонд Стрийт бе тузарската улица на аристокрацията. Тук се намираха най-скъпите магазини и изтънчените клубове. Сравнена с тях, книжарницата на мистър Скот в края на улицата бе много скромна, но той ни бе разказал, че прави добри обороти, защото има една камара знатни клиенти.
Магазинът срещу този за шапки също изглеждаше доста невзрачен. Първоначално погледът ми се плъзна по него, защото не забелязах нищо особено. Но тогава се втренчих в малката витрина като наелектризирана и веднага разбрах какво се намираше пред мен. Сякаш теглена от невидими конци, пресякох улицата… и се спънах в краката на един носач на покрита носилка. Той залитна, вследствие на което предната част на паланкина падна на паважа и от вътрешността й се чу негодуващ писък.
— Много съжалявам — казах на дебеланата, която възмутено погледна навън, прикрепяйки грозното творение върху главата си, което явно трябваше да представлява тюрбан. — Ето, вземете това като компенсация. — Тикнах в ръката й шала, който бях купила в предпоследния магазин и веднага си бях сложила, защото на лакея просто му бе невъзможно да носи още покупки. — Има същата шарка като тюрбана ви.
Продължих напред и избегнах сблъсъка с две натруфени контета, които с впитите си панталони и надиплените шалчета почти приличаха на карнавални смешници. И ето че се озовах от другата страна на улицата. Не се бях объркала. Това беше магазинът за маски на Есперанца.
Тя стоеше зад дървения тезгях, сякаш ме очакваше. Веднага се поправих наум —тя ме очакваше. Кого другиго, ако не мен.
— Ето те и теб — поздрави ме с дрезгавия си глас.
Прорязаното й от бръчки лице имаше ведро изражение.
Зяпнах я. Тя бе дребна и съсухрена както винаги, и носеше сива рокля. За първи път осъзнах, че тя носеше същата рокля при всичките ни досегашни срещи.
— Сънувах те — казах аз.
— Знам.
— О, боже! Не е… не е било никакъв сън, нали?
— Напротив, разбира се, че беше.
Всъщност това трябваше да ме успокои, но не го направи.
— Откъде можеш да знаеш какво сънувам?
— Мога много неща. Естествено, не всичко, защото в такъв случай щеше да е прекалено лесно.
— Но как… — Заекнах и трябваше да почна отначало. — Ти… ти изобщо не си истинска, нали?
11
Очарователна, пленителна (фр.). — Б. пр.
12
Страхотно, великолепно (фр.). — Б. пр.